1200 дървени трупи подредени в гигантски кръгове: археолози възстановиха в провинция Заксен Анхалт светилище на повече от 4000 години. На мястото са заровени много кости, извършвали са се тайни ритуали.
Човешки жертвоприношения. Това е много тежко словосъчетание, пише Spiegel Online. “Учените всъщност предпочитат да казват „ритуални убийства““, казва археологът Норма Литерски – Хенкел от Службата по археология и паметници на културата в Заксен Анхалт почти извинително.
В крайна сметка обаче става дума за едно и също нещо. Хора се убиват в услуга на някаква по-голяма идея. Точно това се е случвало тук в периода 23 – 21 век преди Христос.
Днес цялата местност край Магдебург изглежда съвсем безобидно. Насаждения от царевица, рапица и други, а сред тях 1200 дървени трупи с височина около 4 метра всяка. Дърветата са подредени в кръгове. Те напомнят за времето от периода между Каменната и Бронзовата епохи, когато хората са искали да накарат по-висшите сили да бъдат благосклонни към тях.
Стотици години на това място хората са празнували. Заравяли са всичко, което им се е виждало значимо. Намира се в близост до селцето Пьомелте, югоизточно от Магдебург. Едва в последните години археолозите попаднаха на следите на това съоръжение. Днес (вторник, 21 юни, 2016) е официалното откриване на възстановения обект.
Сравнението е неизбежно, защото за Пьомелте се говори като за германския Стоунхендж. Учените смятат, че това е оправдано. „Чисто научно играем в същата лига“, казва археологът Андре Шпациер. „Чрез тази реконструкция можем да покажем на света какво сме открили“.
Досега това беше проблем за Пьомелте – на съоръжението с форма на кръст и диаметър около 115 метра, само професионалистите можеха да различат нещо. На мястото се правят разкопки от 2005 г. Но докато на Стоунхендж камъните са оцелели с хилядолетия, тук не е останало нищо, освен подозрителни следи в плаващата пясъчна почва края течащата наблизо Елба. Те можеха да бъдат декодирани само от специалисти като Шпациер. Подобни предизвикателства впрочем има на т.нар. Woodhenge, дървена конструкция от същия период в близост до Стоунхендж.
Пьомелте
Най-важните открития сега могат да бъдат прочетени от посетителите на Пьомелте на бетонни плочи, поставени на земята. Поставена е и наблюдателна кула с височина 9 метра, която дава възможност да хвърлите поглед върху цялото съоръжение. Който се качи горе обаче трябва да се абстрахира от аутобана, спокойните полета наоколо и малкото летище.
Вместо това да опита да се пренесе във времето между 2300 до 2050 година преди Христос, периода когато си дават среща Каменната и Бронзовата епоха. Още по онова време по пътната мрежа на Европа се е въртяла търговия с руда, въглища и сол. Вероятно по този начин концепцията за кръглите монументи тип Стоунхендж е стигнала до Пьомелте.
“Светилището е нещо като древна черква. Тук вероятно хората са опитвали да привлекат на своя страна природните сили,” казва археологът Шпациер. „Тук са празнували, яли и пили, тук са принасяли в жертва“. Затова свидетелстват откритите парчета керамика, съдове, говежди, но също и човешки кости.
2 милиона евро струва възстановяването на древното светилище. Парите идват от бюджета на Заксен Анхалт, но също и от ЕС. Дали мястото ще се превърне в магнит за туристите предстои да се разбере.
