Тайната на Стоунхендж отдавна е източник на всевъзможни научни, псевдонаучни и напълно фантастични спорове и истории, например, че това е древен храм на друиди, огромен календар или светилище, което е изцелявало недъзи.
Сега се е появила нова теория, според която Стоунхендж е „древна Мека на кокили“. До този извод е стигнал Джулиан Сполдинг, изкуствовед и бивш директор на някои водещи музеи на Великобритания, пише The Guardian.
Изследователят твърди, че камъните, които наблюдаваме днес, са били основа на огромна платформа, която отдавна е загубена. Тя е можела да издържа тежестта на стотици вярващи и върху нея се е издигал олтар, който е бил устремен към небето.
Сполдинг твърди, че подобна теория никога преди не е изказвана. Всички предишни версии според него по-скоро са грешни. Изследователите изначално са тръгнали по грешен път, разглеждайки конструкцията на нивото на земята. Това според Сполдинг е характерна за ХХ век гледна точка и по-рано ние не сме могли да си представим как са мислили хората в стари времена.
Историкът Джефри Монмутски през XII век написал, че веднъж камъните на Стоунхендж прилетели от Ирландия по волята на вълшебника Мерлин. Оттогава за този необичаен обект обикалят стотици легенди – както правдоподобни, така и напълно абсурдни. Едва в последното десетилетие паметникът е интерпретиран като „доисторическия Лурд“ (град във Франция, център на европейското поклонничество), където се стичали болни, за да се изцелят от магическата сила на сините сарсени от Уелс.
Според друга версия това е свещено място, свързано със смъртта, което контрастирало с Дарингтън Уолс, намиращ се недалече и където се организирали празници, посветени на култа към плодородието и живота.
Стоунхендж – мястото, на което от векове работят археолози, и до днес поднася изненади. Например установено било, че някога той е имал външен контур от камъни, които сега са изчезнали безследно. Признаци за съществуването му се появили по време на сушата през лятото миналата година. Това намеква, че строителството на паметника навремето е останало незавършено. Някои изследователи смятали, че преди Стоунхендж е представлявал идеален кръг.
Джулиан Сполдинг смята, че предишните изследователи на Стоунхендж са изпаднали в заблуда, тъй като гледали надолу, а не нагоре. Според него в полза на тази теория говори конструкцията на много древни светилища, съществуващи на територията на Китай, Перу, Турция.
Такива съоръжения принципно са разполагани високо над морското равнище, върху естествени или изкуствени възвишения. Древните хора не са могли и дори са смятали за обидно да провеждат свещени ритуали на смъртната земя. Нозете на свещенослужителите не трябвало да докосват мръсотията, казва изследователят. Кръглата форма на Стоунхендж пък по-скоро била свързана с движението на небесните светила.
Тази теория не предизвикала единодушно одобрение сред учените. Проф. Винсънт Гафни от университета в Брадфорд (Великобритания), който също изследва Стоунхендж, отбелязва, че към хипотезата на Сполдинг трябва да се подхожда с „достатъчна доза скепсис“.
А сър Бари Канлиф, почетен професор по археология в Оксфорд, допуска, че е възможно да е било и така, както го описва Сполдинг, но той не знае нито едно потвърждение на това.
Стоунхендж, за който се смята, че е построен между III и II хил. пр.н.е., представлява най-известният доисторически паметник на Англия. Той се намира в графство Уилтшир, недалече от Лондон. Ежегодно го посещават повече от един милион души.
