Подробности за новия Марс роувър на НАСА
В момента в НАСА създават наследник на действащият на Марс роувър Curiosity. Апаратът все още няма име, но плановете са да започне да работи след две години. Кен Фарли от лабораторията за реактивни двигатели в Пасадена Калифорния, съобщава, че конструкторите вече сглобяват хардуера на роувъра и вече може да се види как изглежда апаратът.
Учените не очакват новата мисия да открие съществуващ живот на Червената планета. „Смятаме, че това е малко вероятно“, казва Фарли.
Вместо това от НАСА ще търсят признаци на минал живот – „потенциални биологични подписи“ – казва той – „като органични молекули – квинтесенцията на биологичните подписи“.
Органичните молекули, които вече са намерени на Марс, не са живи. Но те са предпоставки за живот. Новият роувър вероятно ще намери повече от тях, разпръснати в стари скали на три милиарда години.
„Древният Марс е бил много по-подходящо място за живота, отколкото днешният“, казва Фарли. „Скалите може би са запазили доказателства за този живот“.
Намирането на биологичните маркери, доказателство за живот на Марс, няма да е лесно. Космическите лъчи, проникващи през тънката атмосфера на планетата – около един процент от тази на Земята – са бомбардирали повърхността на Марс хиляди години.
„Тези скали са били изложени на интензивна радиация за много продължително време, а това води до разрушаване на органичните молекули“, казва Фарли.
Роувърът ще вземе десетки скални образци, ще ги сложи в епруветки с размер на писалка, а след това ще ги складира на планетата за да бъдат прибрани от по-късна мисия. Целта е тези проби да се върнат на Земята за анализ.
Фарли обяснява: „Трудността да се докаже съществувал или съществуващ живот на Марс е огромна. Видовете инструменти, които можем да изпратим с роувърите са добри, но не са съвършени като това, с което разполагате в най-съвременната земна лаборатория.“
Този път роувърът няма да бъде сам. „Ние ще изпратим и хеликоптер“, казва Фарли.
Хеликоптерът е с размер на дрон, с полезен товар от няколко килограма, „батерии и двигатели в компактна опаковка“.
Машината вече се тества, учените трябва да са сигурни, че дронът може да се издигне, да се задържи във височина и да се приземи. Устройството е „до голяма степен автономно“, казва Фарли. „Не можем да го управляваме с джойстик“.
Но учените ще могат да наблюдават полета чрез камерата на роувъра, която ще го запише.