На девет от всеки 10 планети имащи две слънца, може да има живот

Ново изследване показва, че планетите, които биха могли да поддържат някакви форми на живот, могат да бъдат по-често срещани, отколкото се смяташе досега.

Изследователи са открили, че девет от 10 планети с размер на Земята, обикалящи обаче не около една, а около две звезди – подобно на Татуин в Междузвездни войни – биха могли да поддържат живот.

Тези звезди са известни като „бинари“ и се срещат при всяка втора слънчева система, според изследователите от Технологичния институт на щата Джорджия.

Увеличената вероятност се свежда до „наклона на оста“ на светове подобни на Земята, но в двоични слънчеви системи – което изследователите установяват изненадващо категорично.

В 87 процента от случаите наклонът на оста на планета имаща две слънца е стабилен, жизненоважна съставка за стабилността на климата, която благоприятства еволюцията на сложните организми.

Според един от авторите на изследването, професор Гонджи Ли: „Системите с множество звезди са често срещани, като около 50 процента от звездите са от системи с двойни звезди.

„Така че това проучване може да се приложи към голям брой слънчеви системи.“ Еднозвездни слънчеви системи като нашата с множество планети изглеждат по-редки, добавя тя.

Стабилният наклон на оста на Земята може да е от решаващо значение за развитието на живота, смятат изследователите. Въпреки ледниковите периоди и топлинните вълни, цялостният климат на Земята е спокоен в продължение на стотици милиони години благодарение на наклона на оста на планетата, което позволява животът да се удържа.

Става въпрос за ъгъла между равнината на орбита на планетата и екватора. За разлика от Земята тези показатели се променят много бурно на Марс, което редовно би убило всеки шанс за появата на по-сложни форми на живот.

Ориентацията на Земята се променя само между 22,1 и 24,5 градуса в течение на последните 41 000 години.

И още нещо. Нашата голяма Луна стабилизира планетата, в противен случай тя би била извадена от синхрон от гравитациите на Меркурий, Венера, Марс и Юпитер.

Според Д-р Куарлес, друг от авторите на изследването: „Ако нямахме Луната, наклонът на Земята можеше да варира с около 60 градуса. Бихме изглеждали като Марс, където прецесията на оста на планетата е помогнала да изчезне и нейната атмосферата“.