Спомняте си онази емблематична сцена, нали: Люк Скайуокър се взира безумно – и може би мъдро – в двойния залез на своята родна планета Татуин.
В научната фантастика се среща често, възможността за обитаване на планети, обикалящи около две звезди, но това доскоро беше предизвикателство за астрономите.
Неотдавнашен анализ обаче показа, че двойните залези може и да са също толкова често срещани в нашата галактика, колкото самотния вид, който познаваме на Земята, и това има голямо значение за търсенето на живот извън Слънчевата система.
Голяма част от звездите в нашата галактика са бинарни, т.е. двойки (или част от още по-големи колективи). Приблизително две трети от най-масивните звезди живеят с придружител, докато в другия край на масовия спектър само една трета от малките червени джуджета се оказват в двойка. Но когато става въпрос за намирането на живот извън Земята, ние се интересуваме най-много от звезди, подобни на Слънцето. Те се разделят 50 на 50, като половината са единични, а другата половина са в двойка.
Така че, ако половината звезди в галактиката са по двойки, може ли тези системи да приютяват планети, подобни на Земята?
Известно време се смяташе, че сложната гравитационна динамика на множество звезди ще предотврати образуването на планети. Но сега се знае, че има два начина планетата да намери стабилен дом с множество звездни родители. В първия случай, ако бинарните звезди са достатъчно отдалечени една от друга, тогава една планета може да обикаля една от тях безопасно, без гравитационни смущения от другата. В този случай другата звезда е толкова далеч, че ще изглежда просто като ярка звезда в нощното небе на планетата.
Другият допустим сценарий е, ако две звезди имат орбити изключително близо една до друга. Ако поставите планета в орбита около двойката на достатъчно голямо разстояние, тогава планетата е в състояние да обикаля в мир.
Въпреки че има открити екзопланети и в двете конфигурации, по-рано се смяташе, че тези настройки са редки и специални и затова не бива да си правим труда да насочваме търсенията на извънземен живот към бинарни звезди, вместо това трябва да се фокусираме върху по-обещаващи, по-вероятни домове за живот – планетите обикалящи около единична звезда.
Но в астрономията, както и в цялата наука, не може да се работи с предположения. Трябва да се тестват идеите – природата често е много по-умна, отколкото ние осъзнаваме.
Освен това е трудно дори да се търсят екзопланети в бинарните системи. Сложният орбитален танц на самите звезди затруднява разплитането на влияние от планетите. Самото забелязване на планета около далечна звезда вече е достатъчно трудна задача, така че в повечето проучвания бинарните звездни системи до голяма степен биваха прескачани в анализа.
След като не са търсени планети в двоични звездни системи много често, не са и намерени много такива.
Така бе доскоро. Благодарение на европейския космически кораб Gaia, който е картографирал с точност милиони звезди в нашата галактика, двойка астрономи успяха да разгледат редица неизвестни факти за екзопланетите и публикуваха резултатите в нова книга, наскоро качена на онлайн сайта за предпечат arXiv.
Въпреки че предишните търсения на екзопланети се опитваха да изключат двоичните системи (тъй като те са трудни за анализ и се смята, че не са обещаващи кандидати), те не винаги са били успешни. За телескоп с дадено увеличение две звезди, които са достатъчно близо една до друга, могат да се появят като една. В последното проучване астрономите откриха над 300 планетни системи, които всъщност имат повече от една звезда, но са останали непозната при предишните наблюдения и анализи.
Тази нова ситуация предоставя съкровищница от информация, тъй като дават готова извадка от честотата на планетите около множество звездни системи. И основният резултат е, че тези планети изглеждат не по-малко често срещани в бинарните системи, отколкото в единичните, нещо, което е в противоречие с предишните концепции.
Ако бинарните звезди са много близо една до друга (разделени с по-малко от 2,5 AЕ), тогава е малко вероятно да намерите планета там, което предполага, че двойките отблизо могат да дестабилизират процеса на формиране на планетата. (Една АЕ, или астрономическа единица, е средното разстояние между Земята и Слънцето – около 150 милиона километра.) От друга страна, бинарните звезди, които са умерено далеч една от друга (между 3 и 6 AЕ), са способни да благоприятстват образуването на планети.
Въпреки че изследването е все още предварително, то предполага, че трябва да разширим търсенията на екзопланетите си към двоични звездни системи, тъй като при тях има същата вероятност да приютяват живота, както при всяка самотна звезда. Така Татуин може да е реална възможност за намиране на извънземна цивилизация.
