Може ли Земята да изнася живот?

Това е любопитният въпрос, разгледан в скорошна статия, написана от астрономите от университета в Харвард Амир Сирай и Ейбрахам Льоб.

Изследователите представят противоречивата идеята за панспермия – теорията, станала популярна в началото на 70-те години, защитавана от астрономите Фред Хойл и Чандра Уикрамасингхе, че животът може да е започнал на Земята чрез микроби, пристигнали от космоса.

Теорията като цяло не придоби голяма популярност, въпреки че изтъкнати астрофизици, като Стивън Хокинг признаха, че тя е възможна, Преди около година основен документ, публикуван през 2018 г., съживи отново темата.

Сега, в своята статия, Сираж и Льоб преобръщат стандартното предположение за посоката на микробите и предполагат пътуване в обратна посока – от Земята към космоса. Те се питат дали е възможно в даден момент еволюиращите от Земята бактерии да са били изстрелвани далеч от планетата и вероятно да намерят условия за развитие някъде другаде в Млечен път.

За да проучат идеята, те въвеждат няколко бита доказателства и няколко разумни предположения в компютър и го оставят да „смила“ информацията.

На първо място, те разчитат на доказателства от няколко проучвания, които потвърждават съществуването на въздушни микробиални колонии, намиращи се до 77 километра над повърхността на планетата. Авторите отбелязват, че „изобилието на микроби в горната част на атмосфера е слабо проучено“, така че плътността на живота в тази част си остава до голяма степен загадка. Не е известно дали има някакви бактерии на височина около 100 км. над повърхността на Земята.

При липса на извънземни версии на космически кораби за вземане на проби, като японския Хаябуса посетил астероида Рюго, единствените жизнеспособни транспортни методи за пренасяне на микроби от земната атмосфера, са кометите и междузвездните обекти.

Кометите, отбелязват авторите, „лесно могат да бъдат изхвърлени от Слънчевата система чрез гравитационни взаимодействия с планетите, поради ниските си гравитационни енергии на свързване и орбитите им, често пресичащи тази на Земята“. Междузвездните обекти са нови за сценария, тяхното съществуване е добре демонстрирано от неотдавнашните открития на „Оумуамуа и 2I / Борисов – и двете високоскоростни големи скали, които навлизат в Слънчевата система от другаде, пресичат я и си отиват неизвестно къде.

Според определени скорости и конкретни ъгли, кометите и астероидите биха могли да се доближат достатъчно до Земята, за да „пасат“ горната й атмосфера, преди да бъдат изхвърлени от Слънчевата система с помощта на гравитационна прашка, генерирана от близката среща.

По време на подобно взаимодействие предметите неизбежно ще се прехвърлят през въздушните бактериални колонии – изследователите цитират Bacillus subtilis, Deinococcus radiodurans, Escheria coli и Paracoccus denitrificans като най-вероятните кандидати.

Достатъчен брой събрани „пътници“, показва моделирането, биха преживели g-силите на ускорението на прашката и нагряването, предизвикано от триенето, причинено от напускане на атмосферата.

Сираж и Льоб изчисляват, че през целия живот на Земята между една и 10 комети и между една и 50 междузвездни обекти са се доближили достатъчно, за да преминат през горните слоеве на атмосферата на Земята.

Предишни изследвания показват, че бактериите лесно биха могли да оцелеят върху астероид или комета в междузвездното пространство и също толкова лесно биха могли да преживеят огромното налягане, причинено от техния транспорт.

Така изследователите стигат до извода, че въпреки че са необходими много повече изследвания, по-специално за състоянието и разпространението на микроби в горната част на атмосферата – идеята за панспермия, започваща от нашата планета и насочена навън, е жизнена и реалистична.