Eй тези прости неща трябва да ни правят щастливи

За да бъдем щастливи, не е задължително да ходим далече. Понякога най-обикновени неща или занимания може да служат като показатели на щастливия живот.

Например…

Тъжни филми

Погледнете списъка на филмите, номинирани за най-добри през последните 25 години, и ще забележите тази тенденция. „Списъкът на Шиндлер”, „Смело сърце”, „Английски пациент”, „Титаник”, „Момиче за милион долара”, „Речта на краля” и т.н. Това не е просто кино с няколко тъжни сцени. Това са филми, които просълзяват от начало до край, при това публично. Ще речете – каква е логиката всяка година да се връчва най-престижната награда на ленти, които потапят зрителя в погребално настроение?

Учените се заинтересували от този феномен и провели изследване с участието на няколкостотин души и филма от 2007 г. „Изкупление”, който, ако някой не го е гледал, може смело да се опише като „два часа най-тъжни моменти, на които е способен само Холивуд”.

Преди началото на гледането на филма учените разпитали всеки участник в експеримента, за да си изяснят доколко са доволни от своя живот, включително реализацията на поставените цели, отношения с близките и всякакви обичайни за човека страхове.

През следващите 120 минути, докато „Изкупление” изтръгвало сълзите им, всички тези въпроси им били зададени още три пъти. А след като филмът свършил, били помолени да оценят емоционалното си състояние.Оказало се, че след гледането хората започнали да се чувстват по-щастливи.

Причината е, че човек подсъзнателно сравнява своето положение с ужасната трагедия, разиграваща се на екрана, поясняват учените. И наистина, в сравнение с гибелта на „Титаник” например мащабът на проблемите в работата значително намалява.

Така че следващия път, когато с половинката се скарате кой да мие чиниите, да изхвърли боклука или друг неразрешим проблем, зарежете всичко, седнете (заедно или поотделно, в зависимост колко далеч е стигнал конфликтът) и погледайте нещо печално. След сеанса, ако се вярва на науката, компромиси ще се намерят много по-лесно.

Червено месо

Според някои изследвания червеното месо е опасно за здравето. Тук учените не се готвят да опровергават това твърдение, но искат само да добавят, че ако някой се готви да умира от червено месо, то ще умре щастлив. Защото според резултатите на още едно изследване яденето на този продукт е крайно важно за психическото здраве. Оказва се, че употребата на червено месо под препоръчваната норма или липсата му удвоява риска от възникване на депресии.

По време на изследване учените следили хранителните навици и емоционалното състояние на 1000 австралийски жени. Те вземали предвид всички фактори, включително социалния и икономическия статус, физическото здраве, теглото, възрастта и дори факта, че всички участнички в експеримента живеели в Австралия. Било следено също каква храна и в какво количество употребявали те. И учените стигнали до извода, че жените, които ядяли червено месо в препоръчваните количества (50-100 грама четири пъти в седмицата) били по-малко склонни към депресивни състояния.

Преди да се нахвърлите върху хамбургерите, учените смятат за свой дълг да ви обърнат внимание, че изследователите са потвърдили връзката между емоционалното състояние точно с австралийското червено месо. Особеностите на тамошния климат позволяват на кравите и овцете да се хранят с прясна трева почти през цялата година.

Главата трябва винаги с нещо да е заета

Няколко изследвания показват, че когато постоянно напъвате сивото си вещество, се чувствате по-щастливи, отколкото когато просто си лежите на плажа, пиете любимия си коктейл и пускате мислите си да скитат където им хрумне.

Освен това по време на един от експериментите станало ясно, че участниците, които правели по няколко неща едновременно (четат, гледат телевизия, учат нещо), се чувствали по-удовлетворени от своя живот в сравнение с тези, които се фокусирали само на една задача във всеки отделен промеждутък от време (или въобще не правели нищо). Докато когнитивните функции и мисловни способности на „многомашинниците” страдали от разсеяно внимание, емоционалното им състояние се изкачвало нависоко.

По време на друго изследване учените приканили участниците да произнасят различни фрази много бързо, а съдържанието на тези фрази било както позитивно, така и негативно. Независимо от това, което всъщност казвали хората, те чувствали емоционален подем просто поради ускоряването на мисловния процес.

Защо се получава така? Едно от основните вещества, с помощта на което мозъкът се поддържа във форма, е допаминът. Той е нещо като „лакомство”, с което мозъкът се награждава, когато прави нещо полезно. Колкото повече задачи давате на сивото си вещество, толкова повече допамин ще получава вашият организъм. И тук или го използвате за своя полза, или му ставате роби. Именно така се появяват работохолиците.

Конфликти

Човекът е доста агресивно същество и често се хвърля в разправии дори да знае, че полза от кавгите няма. Но това си има научно обяснение. Учените твърдят, че борбата във всякакъв вид ни дава точно толкова удоволствие, колкото и сексът.

Изследователите смятат, че агресивното поведение стартира процеса по освобождаване на допамин, който, както споменахме по-горе, е като морковче, размахвано пред носа на магаре.

Тази теория е проверена в хода на експерименти по изучаване на агресивното поведение. В една клетка поставили „домашен” мишок, а в друга – „чужд”. Експериментът започнал с това, че на „домашния” му била отпусната приятелка. След известно време взели самката от клетката му и я поставили при „чуждия”. „Домашният” бил много недоволен и започнал безпощадно да бие натрапника. Тогава учените взели последния и го поставили в предишната клетка, която „домашният” можел по всяко време да отвори чрез натиск.

Така продължило, докато изследователите не дали на „домашния” мишок препарат, който блокира освобождението на допамин. След това обиденият мишок загубил всякакъв интерес към бутончето. Агресията му се спомагала от образуването на хормона и той упорито атакувал „чуждия”, докато притокът на допамин не секнал.

Когато агресията престанала да се възнаграждава с изработването на допамин, стимулът да се воюва също изчезнал и обиденият самец просто се примирил с факта, че самката му я няма. Той оставил на мира и бутончето, и натрапника, и спокойно си стоял самотен в ъгъла на своята клетка.

Всеки, който се е сблъсквал със сложни взаимоотношения или е израсъл в семейство с постоянни родителски скандали, ще разбере за какво става въпрос. Независимо от факта, че в подобна война не може да има победител, тя може да продължи цяла нощ и хората да затъват във взаимни обвинения все повече. Единственият начин това да се прекрати е да се разделят враждуващите страни и да бъдат оставени да се успокоят. Тоест да прекратят допаминовия поток, който всъщност е „маслото”, изливано в „огъня” на всеки скандал.

Пътуване в метрото

Любители да се возят в метрото няма много. Но все пак шведски изследователи са открили, че по странна логика пътуването в метрото може да направи човека щастлив.

Учените събрали хора, които се придвижват до работата си със собствен автомобил, и ги приканили в продължение на месец да използват подземния транспорт. Преди началото на експеримента участниците отговорили на много въпроси, отнасящи се до техния живот, благосъстояние и тям подобни.

След това ги запитали как възприемат идеята, че цял месец им предстои да ползват метро. Всички до един отвърнали, че мислят за тази перспектива с ужас.

По-нататък обаче се случило нещо неочаквано. В продължение на месеца, докато траел експериментът, отношението на участниците към пътуването в метрото, а и общото им настроение, бавно, но неотклонно се променяли към по-добро. А към края на месеца всички започнали да оценяват живота си като по-позитивен, отколкото преди експеримента.

Учените обяснили това така: ние сме склонни да придаваме прекалено значение на негативните аспекти на нещата и често не вземаме под внимание позитивните им страни. За участниците, които отдавна не ползвали услугите на обществения транспорт, метрото изглеждало като враждебен зловонен кошмар, из който бродят ужасни маниаци. Но когато започнали да пътуват с подземната железница, оценили преимуществата й – можеш да се отдадеш на собствените си мисли, да почетеш и дори да подремнеш. Вечер пък можеш без притеснения да изпиеш чаша алкохол с приятели. Зад волана, още повече в пиков час, не можеш да се отпуснеш, това е време, проведено в напрежение, а също и раздразнение. Така че, пътувайки от време на време с метрото, наистина можете да получите повече удоволствие от живота.

Рутина

Привържениците на рутинната работа са също толкова редки, както и феновете на метрото. Но изследване, в което взели участие над 30 000 души от 34 страни, показва, че колкото повече къщна работа поеме върху себе си мъжът, толкова по-щастлив става. С други думи мъжете може да са много по-полезни в домашното стопанство, отколкото се смяташе досега.

Освен това, когато виждат как жените им вършат цялата домашна работа, те се чувстват виновни. А на кого му харесва да се чувства виновен? Затова, когато намерят сили да станат от дивана и да грабнат прахосмукачката, то моментално израстват в собствените си очи и следователно стават по-щастливи.

Memento Mori

Смъртта е нещо, за което мнозина предпочитат изобщо да не говорят. Нашето съществуване на Земята е временно, а небитието е вечно. Как може подобна идея да доведе до друго освен до депресия?

Оказва се, че хората, които мислят за смъртта, умеят да се радват на живота значително по-добре, а и с тях се общува по-приятно.

В хода на експеримент учените помолили две групи хора да се разхождат по различни улици. Едната група минала покрай гробищна ограда, а втората – през квартал далеч от гробищата. В даден момент покрай двете групи минал актьор и „случайно” изпускал тефтерчето си. Хората, които минавали покрай гробището, помагали на актьора да вдигне тефтера си с 40% по-често. Изследователите си обясняват това с близостта на гробището, което навявало мисли за смъртта и за това да се прави колкото се може повече добро, докато човек има тази възможност.

Тези изводи може да изглеждат изсмукани от пръстите, но има и други изследвания, които потвърждават тази теория. По време на едно от тях станало ясно, че хората, които мислят за смъртта постоянно, са склонни по-внимателно да се отнасят към околната среда. Друг експеримент потвърдил, че при споменаването на смъртта хората стават по-търпими един към друг.

Така че, колкото и странно да звучи, за да се чувствате щастливи, е необходимо от време на време да мислите за неизбежното.

Източник: Сracked.com

Снимка: Dreamstime