Алпийски лед хвърля светлина върху живота през 12 век в Англия

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Ивайло Красимиров

Древното замърсяване на въздуха, „записано и хванато“ в лед, разкрива нови подробности за живота и смъртта в Англия от 12 век. В проучване учените са открили следи от изпарения от олово, транспортирани от ветровете от британски мини, които са действали в края на 1100 година.

Замърсяването на въздуха от олово в този период е толкова тежко, колкото по време на индустриалната революция векове по-късно. Замърсяването хвърля светлина и върху прословутото убийство от средновековната ера – убийството на Томас Бекет.

Убийството на архиепископа на Кентърбъри Томас Бекет през 1170 г. в неговата катедрала е страшно събитие, което предизвиква вниманието на цяла Европа.

Кралят, Хенри II и Бекет някога били много близки – Бекет е бил канцлер на крал Хенри, преди да бъде провъзгласен за архиепископ. Хенри вярвал, че назначаването ще позволи на короната да получи контрол над богатата, могъща и сравнително независима църква. Бекет обаче имал други планове.

Нарастващото раздразнение на Хенри от неговия архиепископ е причината кралят да изрече скандалната фраза: „Няма ли кой да ме освободи от този бунтовен свещеник?“

За съжаление на Бекет, група рицари, верни на краля, решават да сбъднат желанието на Хенри. Бекет е обезглавен при атака на катедралата в Кентърбъри на 29 декември 1170 г.

Сега учените откриват физически доказателства за завършването на спора между Хенри и Бекет в 72-метрово ледено ядро, извлечено от ледника Коле Гнифетти в швейцарско-италианските Алпи.

По същия начин, по който дърветата детайлизират растежа си в годишни пръстени, така и глетчерите правят запис на химическия състав на въздуха, хванат в мехурчета при годишното натрупване на леда.

Анализирайки 800-годишния лед с помощта на високочувствителен лазер, учените успяват да открият огромен скок на съдържанието на олово във въздуха и праха, „уловен“ в леда през 12 век.

Атмосферното моделиране показва, че елементът олово е пренесен от ветрове от северозапад, през Обединеното кралство, където в края на 1100 г. бумът на добива на олово и неговото топене процъфтяват.

Оловото и среброто често се добиват заедно и в този период мини в окръг Пик и в Камбрия са били сред най-продуктивните в Европа. Изследователите успяват да съпоставят физическите записи от леда с писмените данъчни записи за производство на олово и сребро в Англия.

През това време оловото има много приложения – от водопроводи до покриви на църкви и витражи. Според авторите на това последно проучване обаче производството на метала е било свързано и с политическите събития.

„В периода 1169-70 г. възниква голямо противопоставяне между Хенри II и Томас Бекет и този сблъсък се проявява в отказ на църквата да работи с крал Хенри. Това противопоставяне води до спад в производството на олово през същата година“, казва проф. Кристофър Ловалък от Нотингамския университет.

Същевременно и папата се обявява срещу крал Хенри в спора му с Бекет. „За да омилостиви папата, крал Хенри обещава да даде много за да изгради големи монашески институции, при това бързо“, обяснява проф. Ловалък.

„И разбира се, огромни количества олово са използвани за покривите на тези големи монашески комплекси. Производството на олово бързо се повишава, тъй като Хенри се опитва да компенсира недоволството на Църквата.“

Според изследователите, данните им също са достатъчно категорични, за да покажат ясните връзки между производството на олово, нарастващо и спадащо по време на война и при управлението на различни крале в този период между 1170 и 1220 г.

„Леденото ядро ​​показва точно кога един крал умира и производството на олово съответно пада и след това отново се повишава със следващия монарх“, казва проф. Ловалък. „Можем да видим смъртта на крал Хенри II, Ричард Лъвското сърце и крал Йоан там в древния лед от ледника.“

Учените казват, че мащабът на добив и топене на олово в този период е причинил същите нива на замърсяване с олово, както през 17-ти век и дори както през 1890г.

Това им позволява да твърдят, че идеята, че атмосферното замърсяване е започнало с индустриалната революция, е неправилно.

Проучването е публикувано в списанието Antiquity.

Категории на статиите:
Археология

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори