Мрежа от прастари реки се крие под ледовете на най-големия глетчер на Гренландия, твърди ново изследване. Субглациалната речна мрежа, която прорязва почти цялата територия на Гренландия, прилича на мрежа от нервни влакна и вероятно е повлияла бързото движение на глетчера Jakobshavn Isbrae през последните няколко милиона години.
„Каналите сякаш са инструмент за контрол на местоположението и формата на Jakobshavn – има индикации за влияние върху бързото движение в този сектор“, твърди Майкъл Купър, кандидат за доктор на науките по география в Университета на Бристол (Великобритания) и съавтор на изследването. „Без речната мрежа отдолу, глетчерът можеше да не съществува на настоящото място и с такава ориентация“.
Най-бързият ледник
Jakobshavn Isbrae в Гренландия е най-бързият глетчер в света. Движи се към океана със смайващата скорост от 11 мили (17 километра) на година. Регулярно „изпраща“ във водата огромни количества лед и е основна причина за постоянно покачващото се ниво на океана край бреговете на Гренландия (нивото се покачило с 1 милиметър между 2000 и 2010 г.г.).
Ледникът се топи много бързо и може би е предвестник на климатични промени, по тази причина учените са фокусирани върху него. Jakobshavn Isbrae е загубил 9000 гигатона лед от 1900 г. насам, твърди проучване, публикувано в Nature.
Таен свят, заключен под леда
Част от усилията за изучаване на Jakobshavn на Купър и екипа му включват използването на радар, проникващ през леда. Целта е да се анализира височината на скалната маса отдолу.
Радарът разкрил таен свят, скован под леда. Под Jakobshavn се крие уникален пейзаж: смайващи каньони, някои от които почти с размера на Гранд Каньон в САЩ, драматични дерета и дантела от планински потоци. Анализирайки формата на долините и каньоните, учените установили, че тези форми по-скоро са оформени от реки, прорязвали скалите в продлъжение на много години, а не от самия глетчер. „Формата на долините е V-образна, а не U-образна, тази и други улики ни карат да мислим, че системата от канали е оформена от реки, а не от ледниците“, казва Майкъл Купър.
Пейзажът трябва да се е формирал най-малко преди 3,5 милиона години, предвид формата на ледовете отгоре. В този период е възможно районът да е бил много по-топъл и да е бил дом на гори и храсти.
„Представям си, че по това време в този район на Гренландия е кипял живот“, казва Купър. Гледчерът се характеризира с два ефекта: близо до сърцевината, където ледът е най – здрав са запазени елементите на древния пейзаж. По краищата от друга страна глетчерът дълбае каньоните чрез ерозия, обяснява Купър.
Мрежата от реки, скрита отдолу вече е почти пресъхнала, но някаква вода все още тече.
