Онези, които не учат уроците на изчезнали извънземни цивилизации, могат да бъдат обречени да повторят тяхната съдба.
Човечеството сякаш върви по опасен път. Разполага с оръжия, достатъчно мощни, за да се самоунищожи много пъти, променя климата на Земята от десетилетия, без да обръща особено внимание на сериозните последствия.
Подобно поведение може да е довело до смъртта на напреднали извънземни раси от галактиката, казва Ави Льоб, председател на Департамента по астрономия в Харвард. Всъщност, това може да помогне да се обясни, поне отчасти, защо все още не сме установили контакт с извънземна цивилизация, въпреки изобилието от възможни за обитаване планети в Млечния път (пъзел, известен като парадокса на Ферми).
„Една от възможностите е, че тези цивилизации са били кратковременни, въз основа на начина, по който ние се държим“, казва Льоб по време на разговор на среща озаглавена „Хора на Марс“ във Вашингтон.
„Този тип цивилизации мислят краткосрочно, в къси хоризонти и създават възможности за самонараняване, което в крайна сметка ги убива“.
„Така че, търсенето на извънземен живот трябва да бъде достатъчно широко, за да изследва артефакти, оставени от изчезнали цивилизации“, добавя той, „доказателства като изгорели повърхности на планети и продукти от ядрена война, намиращи се в атмосферите на извънземни светове“.
Такава находка вероятно би била най-голямото научно откритие на всички времена и може да има допълнително значение за поставянето на нашето размирно племе на по-добър път.
„Идеята е да научим нещо в процеса на търсене на извънземни“, казва Льоб. „Можем да се научим да се държим по-добре един с друг, да избегнем ядрена война или да наблюдаваме и опазим нашата планета, като я държим обитаема колкото се може по-дълго“.
Съществуват и други практически обосновки за търсенето на извънземен разум. Например осъществяването на контакт може да доведе до огромни технологични пробиви – ако извънземните биха били достатъчно любезни да споделят своите знания.
„Нашите технологични познания са само на един век, но ако друга цивилизация е имала милиард години, за да развие космически пътувания, те могат да ни научат как да го правим“, казва Льоб.
Тази възможност е друга причина да продължим да работим за междузвездна технология за полети, област в която Льоб участва. Той председателства консултативния съвет на програмата Breakthrough Starshot, проект на стойност $ 100 милиона за разработване на малки сонди задвижвани от лазери, които биха могли да приближат хората към екзопланети постигайки скорост от 20% от тази на светлината.
Breakthrough Starshot има за цел да създаде технология за полети, която ще е готова за използване след около 30 години. Ако това усилие е успешно, интелигентните извънземни могат да ни възприемат в нова светлина – като относително равностойни, заслужаващи внимание и уважение.
„Надявам се, че намирането на мъртви цивилизации ще ни вдъхнови да се държим по-добре и да действаме единно“, казва той.
„И друга надежда, която имам, е, че след като излезем от Слънчевата система, ще получим съобщение: „Добре дошли в междузвездния клуб“. И ще разберем, че там има силен трафик, за който изобщо не сме знаели“.
Вероятно обаче, вече сме забелязали част от него, казва Льоб, който е съавтор на скорошен доклад, в който се твърди, че „Оумуамуа, първият потвърден междузвезден обект, забелязан някога в нашата слънчева система, може да е извънземен космически кораб.
Консенсусното мнение е, че „Оумуамуа е тяло на комета. Но е важно да не се отхвърля и идеята за космически кораб“, подчертава Льоб.
„Ние трябва да държим отворен ума си и да не предполагаме предварително отговора“, казва той. „Не е нужно да се преструваме, че знаем нещо“.
