От училище знаем, че успоредните линии никога не се пресичат. Знаем го от уроците по геометрия. Но вероятно всеки човек, гледайки отиващите към хоризонта влакови релси, в дълбините на душата си е изпитвал съмнение.
И действително, в геометрията на Лобачевски е казано, че успоредните могат да се пресичат – в безкрайността. Независимо че това твърдение е крайно спорно, то не може да не вълнува умовете на учените и на обикновените хора много по-силно, отколкото книжната аксиома.
Ако се замислим и внимателно анализираме живота си, то става ясно, че всяко, дори най-малкото и незначително на пръв поглед събитие или решение, всяка казана дума или фраза променя в по-голяма или по-малка степен хода на целия по-нататъшен живот.
А понякога – и съдбата на цялото човечество.
В науката дори съществува специален термин – ефектът на пеперудата, който обяснява този феномен. Авторът му е метеорологът Едуард Лоренц.
От обяснението става ясно, че размахването на крилата на пеперудата на единия край на планетата може да предизвика сериозни катаклизми на другия край. По-просто казано, дори най-незначителните събития могат да станат причина за съвсем неочаквани и много сериозни последствия в съвсем различна точка на земното кълбо.
Събитията, породени от ефекта на пеперудата, протичат в един свят, но в различно време – тоест реализира се принципът причина–следствие.
Ако предположим, че зад всеки избор в живота, зад всеки обрат на съдбата съществува собствен свят, собствена реалност, в която се развиват нови събития, а всички светове съществуват едновременно, се получава доста сложно, но заедно с това и интересно.
Съществуват немалко хипотези и теории, че нашият свят не е единствен, че редом до него има и други. Възможно е в тези паралелни светове да живеят наши подобия, но избрали друго решение, друг път. Или – съвсем обратното – там живеят други същества, които изобщо не приличат на нас и които са много по-напред в своето развитие.
През 1930 г. ученият Чарлз Фрот въвел термина „телепортационни места“ за обозначаване на зоните, в които протичат невидими и необясними премествания в пространството. Но опитите да се провокират такива места не се увенчали с успех.
В същото време и в научните хипотези, и във фантастичните произведения и легендите се твърди, че такива преходи се откриват само при определени обстоятелства и в определено време. И ако в литературата всичко може да получи обяснение, не така стоят нещата с реалните свидетелства.
Във връзка с това може би е уместно да си спомним историята за легендарното изчезване на Норфолкския полк в началото на миналия век. 267 души под командването на полковник Бошем и капитан Бек, по разкази на очевидци, по времето на придвижването си към една ниско разположена долина, влизат в облак мъгла. След като мъглата се вдига, подразделението буквално изчезва: няма нито трупове, нито живи норфолкци.
Според някои полкът е влязъл в портал, водещ в паралелен свят. Заедно с това съществува и хипотеза за изкривяване на времето именно в този момент и в това време, когато войниците се намирали там. Затова не било изключено след известно време Норфолкският полк да се появи на същото място.
Следващата история нагледно демонстрира как едно наглед незначително събитие може да повлияе на хода на историята на цялото човечество.
Според една легенда през 1908 година във Виена, във Виенската художествена академия младеж с горящи очи демонстрира на приемната комисия своите художествени работи.
Но председателят на комисията, очевидно недоволен, през цялото време критикува работата на начинаещия художник. Ту пропорцията била лоша, ту гамата не била подходяща, ту златното сечение не било изчислено вярно. От думите му излизало, че младежът изобщо не може да рисува и мястото му не е сред студентите на академията.
Младежът не издържал изпита, председателят на комисията извикал следващия студент. Но в този момент дой дори не си представял, че с решението си ще погуби шест милиона невинни живота през Втората световна война. Защото този художник неудачник бил Адолф Хитлер.
Бъдещият фюрер си мечтаел да стане архитект и художник, да рисува картини, да проектира къщи. Разочарован, той прави стъпки в голямата политика и става един от най-кървавите диктатори.
Може би събитията щяха да се развият съвсем различно, ако председателят на приемната комисия бе взел друго решение. Ето как един незначителен на пръв поглед епизод може понякога да доведе до глобални катастрофални последствия.
Подобни случаи в историята може да се намерят много, за някои историята мълчи, но всички те са оказали значително влияние ако не на хода на човечеството като цяло, то със сигурност – на нечии живот.
Ако говорим за художествената литература, то писателите фантасти много обичат темата за множествените вселени и паралелните светове, тъй като тя дава голям простор за въображението.
Теорията на струните дава голямо поле за развитие на темата за паралелни светове, тъй като те едва ли скоро ще бъдат доказани.
В допълнение към всичко това ефектът на пеперудата много добре е обяснен статията ни „Ефектът на пеперудата, или Кодът на хаоса“.
