„Игра на тронове” в Империята на ацтеките

Разкопки на склоновете на мексикански вулкан разкриха невероятно сложна геополитическа история на Ацтекската империя.

Учените успели да я разплетат благодарение на открити запаси „стратегическа суровина“ – отломки от вулканичното стъкло обсидиан, става ясно от статия, публикувана в Journal of Archaeological Science.

„Всички открити от нас неща сочат, че геополитиката е значила много за икономиките на древните държави на Америка. Политическите позиции и политическите граници са влияли на всекидневния живот, дори на търговските потоци на такива стоки със „стратегическа важност“ като обсидиана.

Някога популярната концепция за всесилна Ацтекска империя, съществуваща в Мезоамерика преди пристигането на Кортес, се оказала прекалено раздута. Регионът всъщност е бил изключително сложен откъм политика и култура“, казва Джон Милхаузер от университета на Северна Каролина в Дърам (САЩ).

Милхаузер и колегите му провели разкопки в централната част на Мексико, на 120 км северно от Мексико, на територия, принадлежала някога на племена на тласкалците, главен противник на ацтекското владичество в Централна Америка.

Към началото на XVI век територията на Тласкала била заобиколена практически от всички страни от владенията на ацтеки или техни васали и между тласкалци и ацтеки периодично избухвали конфликти.

Територии, контролирани от ацтеките при най-голямото им могъщество.
Wikimedia Commons

Ситуацията рязко се изменила през 1519 година, когато на континента пристигнали испанските конкистадори начело с Ернан Кортес. Тласкалците бързо сключили съюз със завоевателите и им помогнали за две години да разрушат изглеждащата до този момент недосегаема Ацтекска империя на Монтесума в замяна на част от плячката и освобождение от данъци.

© Lane Fargher

На склоновете на планината, където живели тласкалците, учените открили голямо количество осбидианови накрайници на копия и други оръдия на труда от вулканично стъкло, които индианците използвали във всекидневието и на война. На самата територия на Тласкала няма обсидиан и индианците очевидно са си го осигурявали отвън.

Залежи на обсидиан се срещат доста рядко и произходът практически на всяко късче от това стъкло лесно може да се определи по химичния и изотопния му състав. Именно от това се възползвали Милхаузер и колегите му за определяне на източниците на „стратегическата суровина“, използвани от тласкалците.

„Оказва се, че тласкалците са разчитали на източник, който изобщо не очаквахме да видим – място с названието Ел Паредон. Нито една друга група племена не го е използвала по това време и този регион се намира недалече от границата с Ацтекската империя. Затова възниква въпросът, защо ацтеките, открито враждуващи с тласкалците, не са се опитали да попречат на това“, продължава Милхаузер.

Както смятат историците, причината са били геополитическите реалии, в които е съществувала Ацтекската империя до пришествието на испанците. Според Милхаузер ацтеките или са се опасявали от политически последствия от превземането на тези находища, или не са виждали смисъл в това, тъй като в Мезоамерика в това време може да са съществували множество други източници на обсидиан, на които са могли да превключат тласкалците в случай на необходимост.

Испанската армия, предвождана от Кортес и Малинче – индианката, която му превеждала.
Wikimedia Commons

Бездействието на ацтеките, както смята историкът, говори за наличието на сложна система международни отношения в Мезоамерика по това време, чиито играчи са балансирали и сдържали политическите си амбиции един на друг и са ги карали да търсят съюзници и партньори далеч извън пределите на своята територия.

Подобна „игра на тронове“ между индианските племена, както смятат учените, може да е послужила за причина за това, защо шепа конкистадори са успели да покорят толкова големи територии за толкова кратко време.

Източник: РИА Новости