Извънземният живот може да „мисли“ като октопод, не като човек

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Ивайло Красимиров

Когато октопод навива едно от гъвкавите си пипала около скала или около храна, това не е защото мозъкът на животното му казва: „направи го.“ По-скоро пипалото решава само какво да прави. За човек, това би било като палецът на крака му да реши накъде ще ходи.

Разбира се, нервната система на главоногите няма общо с човешкия организъм или със системите, открити във всички други гръбначни животни, при които централният мозък излъчва заповеди към останалата част от тялото. Вместо това, крайниците на октоподите са осеяни с концентрации на неврони, наречени ганглии; като тези „мозъци на пипалата“ могат да действат независимо от централния мозък.

Всъщност, учените, които наскоро визуализираха движението на крайниците на октопода откриват, че централният мозък на животното изобщо не е въвлечен в това действие. Изследователите използват фотоапарат и специфичен софтуер за проследяване на поведението, за да моделират как октоподът възприема и след това обработва информация за околната среда, използвайки пипалата си.

„Това, което открихме и което е повече от това, което досега беше известно, е как сензорната информация се интегрира в тази мрежа, докато животното взема сложни решения“, се казва в изявление на Доминик Сивитили от Университета в Сиатъл, щата Вашингтон, направено на проведена наскоро конференция по астробиология.

Движението на пипалото на октопода започва далеч от мозъка, задействано от сензори в набръчканата част на пипалата, с която морското животно усеща дъното или предмета, който го заинтригува. Всяка вендуза, частта с която октоподът може да засмуква, съдържа десетки хиляди химически и механични рецептори. За да го сравним с нещо познато, човешкият пръст съдържа само няколко стотин механични рецептори, обяснява Сивитили.

Когато октопод докосне нещо интересно, „мозъкът“ в пипалата му обработва информацията и „казва“ на пипалото какво да прави по-нататък. Сигналите, генерирани от една засмукваща вендуза, се предават на най-близката съседна вендуза, активирайки мускулите на пипалата и генерирайки широка вълна на движение, която пътува към тялото, откриват изследователите. Докато пипалата активно се ангажират с околната среда и помежду си сигналът, който достига централния мозък на животното, е „силно абстрактен“ и не е пряко свързан с взаимодействията на ръцете, обяснява Сивитили.

По същество, октоподите „изнасят“ или „аутсорсват“ изчисленията и решенията за това как да преместват телата си, извън централния мозък, като предоставят тези действия на местните контроли – ганглии във всяко пипало, вместо да разчитат на централния мозък да вземе решение какво да се прави.

„В известен смисъл октоподът е изпратил ума си в околната среда, за да го посрещне след това по средата на пътя“, казва авторът на изследването.

Добре, но защо все пак учените говорят за октоподите на една астробиологична конференция? Какво общо има това с извънземния живот?

Смята се, че октоподите са много интелигентни същества, но техните решения за възприемане и взаимодействие със света около тях се различават драстично от техниките, които се развиват и използват от интелигентните гръбначни животни. Учените са убедени, че познанието за октопода може да служи като важен алтернативен модел за разбиране на интелигентността въобще и може да подготви експерти за разпознаване на необичайни изрази на интелигентен живот, възникнали в други светове, се казва в изявлението на Сивитили.

„Това ни дава разбиране за многообразието на познанието по света“, каза Сивитили, „а вероятно и във Вселената“.

Категории на статиите:
Вселена · Животни

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори