Това е едно от най-причудливите същества на Земята и то не само защото изглежда толкова различно от всички други. Октоподът може да се прикрие за един миг; да прокара тялото си през отвор широк 2-3 см. Но най-интересен е мозъкът на това същество. Всъщност октоподът има един голям централен мозък и осем мини-мозъка, по един във всяко пипало.
„Октоподите са брилянтни същества“, казва биоложката Си Монтгомъри, която смята, че тяхната интелигентност е почти извън класациите.
„Ние им даваме същите играчки, за да си играят, които даваме на нашите деца“, казва Монтгомъри. „Те обичат да си играят. Играта е една от характеристиките на висшите умове.“
Руди, гигантски тихоокеански октопод и една от звездите на аквариума в Нова Англия в Бостън, изглежда иска да си играе.
„Мисля, че това е едно от най-красивите създания на тази планета, едно от най-умните, едно от най-интересните и едно от най-чуждоземните“, казва Монтгомери.
„Всъщност те са представени в много филми като извънземни“, или като чудовища.“
Да, холивудските октоподи разрушават моста на Голдън Гейт, унищожават кораби и ядат хора… Монтгомъри казва, че е несправедливо да ги демонизираме: „Наистина би трябвало да намерим някой много различен от нас в космоса, няма по-подходящ от октопода. Устите им са в подмишниците; имат три сърца; имат синя кръв. И тази грациозност…“
Монтгомъри прекарва безброй часове, изучавайки тези различни същества, докато пише книгата си „Душата на октопода“.
По този повод я питат: „Вярвате ли, че октоподът има душа?“
„Вярвам, че ако аз имам душа, този октопод също има душа“, отговаря тя.
И това, твърди тя, не е единственото общо, което имат с хората.
„Когато срещнах октопод за първи път, бях толкова поразена от факта, че беше също толкова любопитен към мен, колкото и аз към него“, казва Монтгомъри.
Голяма част от работата на служителите в аквариума е да попречат на Руди да се отегчава. „Тъй като са толкова умни, ние се опитваме да ги поддържаме и стимулираме психически“.
Има около 300 вида октоподи, но гигантският тихоокеански октопод е най-големият сред тях, средно с дължина около 4 метра и тегло от 110 килограма. Продължителността на живота му обаче е само около три до пет години.
„Те имат индивидуалност“, казва Мърфи. „Всеки октопод е различен. Така че, когато работите в тясно сътрудничество с тях и взаимодействате редовно с тях, вие изграждате връзка с тях.“
„Проблем е, че те живеят толкова кратко и е трудно за това време да се изгради истинска връзка с тях.
Любимата храна на октопода са млади водорасли, раци и скариди.
От всички странности на октопода, може би най-необикновената е неговият талант за маскиране. Октоподът променя формата, цветовете, шарките си, дори текстурата на кожата си, за да изглежда като морски водорасли, например и го прави за миг. Нарича се динамичен камуфлаж.
Виждате го, а след миг вече не можете: Октоподът се прикрива за секунда.
„Бих спорил, че динамичният камуфлаж е форма на интелигентност“, казва Роджър Ханлон, старши учен и топ изследовател на октоподите в Морската биологична лаборатория, който наскоро изнесе лекция за интелигентността на октоподите, която предизвика огромен интерес:
Интересно е, че когато се маскират те не действат инстинктивно; те всъщност мислят и решават как да се маскират. Това не е рефлекс; това е процес на вземане на решения“, казва Ханлон. „Те вземат предвид околната среда за да се маскират, както и приближаващата се заплаха. И през цялото време изчисляват следващата си стъпка, какво ще правят по-нататък.“
Като учен Ханлон е скептично настроен да приписва човешки емоции на октопода или да сравнява нивото им на интелигентност с нашето. Но той казва, че те са изумително креативни.
„Това е сложно животно. Взема решения постоянно. Това изисква голям мозък.“ Голям мозък на едно уникално и мистериозно създание, което учените едва започват да опознават и разбират.
