Палеонтолози от Калифорнийския университет в Дейвис (САЩ) са изяснили по какъв начин влечугите са успели само за три милиона години да „превземат“ океаните, опустели след Великото измиране в края на пермския период.
Оказва се, че за това може да е допринесло възстановяването на циркулацията на морските води, става ясно от публикация на сайта на университета.
Преди около 250 милиона години глобални изменения в климата на планетата, които по-скоро са били предизвикани от мощни вулканични изригвания, са унищожили 96 процента от всички морски видове.
Но учените, след като изучили породи и фосили, събрани на езерото Чаоху в Китай, са открили, че възстановяването на биосферата на Земята не е отнело толкова много време в геоложки мащаби.
Палеонтолозите са открили фосили на най-древните морски влечуги, чиято възраст достига 248,81 млн. години. По-конкретно били открити останки от ихтиозаври и зауроптеригии, чиито потомци продължили да населяват мезозойските морета в епохата на динозаврите. Дауроптеригиите например са дали началото на плезиозаврите и плиозаврите, които са устояли до края на периода креда.
Учените са изяснили също така, че по време на и след масовото измиране химичният състав на океана е претърпял значителни изменения. На границата на пермския и триасовия период е спряло вертикалното движение на водата, в резултат на което е възникнал недостиг на разтворен кислород.
Но първите морски влечуги са се появили веднага след възвръщането на нормалната океанска циркулация, която очевидно е допринесла за бързото възстановяване на морските екосистеми.
- Как се оцелява при масови измирания?
- Великото измиране ухаело на лимон и ванилия
- Охлювите отлетели на небето с диаманти
Интензивното смесване на морските води може да е изнесло на повърхността хранителни вещества, станали прехрана за съществата, намиращи се най-долу в хранителната верига и служещи на свой ред за обяд на големите хищници.
Великото пермско измиране се явява едно от петте масови измирания, което е довело до гибелта не само на морски същества, но и на 70% от сухоземните видове гръбначни за период от време около 60 000 години.
