Ние, хората, можем да правим секс по всяко време, но защо предпочитаме тъмнината?
Много учени са се занимавали с този въпрос. За начало нека уточним дневните и седмичните ритми на полов живот. Съществуват ли те?
През 1982 г. са публикувани резултатите от изследване, проведено от Джон Палмър, Ричард Адри и Наоми Морис. Те изучавали сведенията за половия живот на 78 млади съпружески двойки в продължение на година и извели ясен седмичен ритъм, който се характеризирал с „доста постоянен брой съвкупления в делничните дни и с голямо увеличение през почивните”.
Учените построили графика на дневния ритъм с мощни вечерни пикове (на тъмната част на денонощието се падали 58% от сексуалните контакти) и по-скромни сутрешни пикове.
След като такава изкуствена конструкция като седмицата наистина влияе върху секса, можем да предположим силното социално присъствие в решението ни да правим любов.
През 2005 г. Роберто Рефинети и колегите му от университета на Южна Каролина (САЩ) се опитали да възпроизведат резултатите от предишното изследване сред повече хора. Ето какво се получило при тях.
Пикът на сексуална активност отново се падал на времето, което хората обикновено прекарват в кревата; друг пик, по-малък, имало в шест часа сутринта. Съвпадението с данните от групата на Палмър е очевидно. Освен това пиковете съответстват на средното време на заспиване и събуждане на хората.
И така, доказано е, че ни влече един към друг през нощта. Но защо? В каква степен нашите сексуални подвизи се определят от обществото и културата и в каква – от биологията?
При много видове, включително при повечето бозайници, времето за чифтосване се определя от периодичната изработка на полови хормони. Хората и приматите се отличават от останалите. Известно е, че изменението на хормоналния фон наистина влияе на нашия интерес към секса, но нищо повече. Готовността да правим секс практически не се контролира от хормоните. Благодарение на това можем да се любим по всяко време, когато ни се прииска.
И все пак поради социалния контекст и културните традиции ние най-често избираме строго определено време (и разбира се, място). И не сме сами – например сексът в неопределен час прави макаците уязвими пред нападението на хищници.
На някого може да се стори неудобно и неестествено това, че ние ставаме роби на множество външни фактори, поради които ни се налага да стискаме зъби до вечерта или до момента, когато ще се озовем далеч от чужди очи. Но това е важен аспект на човешката природа – способността да отлагаме, да планираме, рационализираме страстната и импулсивна дейност.
Психологът Ким Уолън от университета Емори (САЩ) отбелязва, че хората, доколкото е известно, са единственият вид, който избягва бременност и я осъзнава като следствие на сексуалната активност. (Някои видове – например геладата – могат да се избавят от неузрелия плод под натиска на обстоятелствата, но няма доказателства, че правят това съзнателно.)
Ролята на хормоните и другите фактори на циркадния ритъм очевидно се ограничава само от повишената мотивация (сексуалното желание), но други мотивиращи фактори (например страхът от бременност или опасността от отхвърляне) се оказват по-силни.
Рефинети и колегите му се опитали да прояснят този момент, като зададат на доброволците конкретен въпрос: защо предпочитат да правят секс в даден момент от денонощието.
Вариантите на отговорите били следните: „В това време ми се иска особено силно”, „Партньорът ми е свободен само тогава”, „Графикът ми не позволява да правя секс в друго време”, „Вече съм в леглото, така че защо да не правя секс?”.
Съдейки по разпределянето на отговорите, нещата не опират до циркадните ритми, а до баналното удобство.
Може би тъмнината също играе роля? Уви, провеждането на експеримент за проверка на това предположение не е толкова просто.
Източник: io9
