Кога здравословното затлъстяване се превръща в нездравословно

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Антония Михайлова

Вероятността от метаболитни разстройства при затлъстяване зависи от ензим, регулиращ силата на възпаление.

Затлъстяването обикновено се асоциира с повишена захар в кръвта, ненормално кръвно налягане и прочие метаболитни и сърдечносъдови разстройства. Но не всички хора с излишно тегло страдат от диабет и атеросклероза – може да се каже, че има здравословно и нездравословно затлъстяване.

Мнозина биолози и лекари обаче и до днес се отнасят към концепцията „здравословно затлъстяване“ със съмнение. Смята се, че липсата на болест е само временно явление и впоследствие всеки човек със затлъстяване ще получи обичайния букет от диабет, проблеми със сърцето и т.н. С това се съгласуват данните от редица работи, от рода на наскоро публикуваната в Journal of the American College of Cardiology.

В нея изследователите от южнокорейския Сонгюнгван университет описват резултатите от изследването на 14 000 души без забележими метаболитни нарушения. При тези от тях, които имали излишно тегло, се отбелязвали първите признаци на появата на атеросклеротични плаки. Тоест метаболитно здравословното затлъстяване при такива хора всъщност не е толкова здравословно и може да бъде начален стадий по пътя към тежки заболявания.

Едновременно с това има данни, които говорят за това, че „доброто“ и „лошото“ затлъстяване наистина представляват две различни физиологични състояния и че „доброто“ затлъстяване не задължително е предвестник на „лошото“.

Харалд Естербауер и няколко десетки негови колеги от Виенския медицински университет и от други научни центрове на Австрия и Германия се опитали да изяснят, има ли някакви молекулярни превключватели, които превръщат здравословното излишно тегло в нездравословно.

Известно е, че затлъстяването и метаболитните разстройства са свързани чрез възпалението, така че в центъра на вниманието на изследователите се оказал ензима хемоксигеназа-1, за който се смята, че потиска възпалителните процеси.

Нивото на ензима било измервано в кръвта, черния дроб и мастната тъкан при 44 души със затлъстяване. Освен това тези доброволци не се оплаквали от здравословни проблеми, концентрацията на глюкоза в кръвта им била нормална и не се откривали никакви признаци на възпаление.

Но по един параметър все пак имало съществени отличия – при 27 от доброволците с излишно тегло се забелязвали първите признаци на инсулинова резистентност, когато клетките престават да реагират на хормона и престават по необходимия начин да поглъщат глюкозата от кръвта. Инсулиновата устойчивост се смята за първия признак на диабет от втори тип. При останалите 17 души подобно нещо не се наблюдавало.

Когато сравнили нивото на ензима при едните и другите, се оказало, че при хората с първи признаци на инсулинова резистентност нивото на хемоксигеназа-1 е почти два пъти по-високо. Опити с мишки потвърдили връзката между ензима и резистентността към инсулин – ако при мишките се изключел гена на хемоксигеназа, то дори на мазна диета чувствителността на клетките към инсулин оставала в норма и нивото на възпаление било ниско. Ако генът хемоксигеназа изкуствено се стимулирал, то дори при нормално хранене при мишките се появявала устойчивост към инсулин.

Тоест, както пишат в сп. Cell авторите, хемоксигеназа-1 (или HO-1) може да служи за един от най-ранните маркери на метаболитно разстройство. Тези резултати се съгласуват с данните, получени от учени от Хелзинкския университет, които миналата година съобщили, че здравословното и нездравословното затлъстяване се отличават включително и по ниво на възпаление.

От друга страна, предстои да се изясни как именно са свързани помежду си възпалителната реакция, ензимът хемоксигеназа-1 и реакцията на клетките към инсулина. Макар и да се смята, че хемоксигеназа-1 потиска възпалението, възможно е да не знаем всичко за нея и тя да стимулира възпалителните процеси. Възможен е и друг вариант: нивото на хемоксигеназа-1 се повишава в отговор на възпалението и едновременно той оказва странично действие на чувствителността на клетките към инсулин.

Очевидно същият ензим разделя здравословното и нездравословното излишно тегло. Авторите на изследването уточняват, че неговото ниво при пълните хора, макар и с нормална инсулинова чувствителност, бил все пак по-високо, отколкото при слабите. Тоест излишното тегло така или иначе не може да е „абсолютно здравословно“ и рискът от диабет при излишно тегло е повишен.

Категории на статиите:
Синя луна

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори