Кои екзолуни могат да поддържат живот?

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Ивайло Красимиров

Ако екзопланетата, върху която се разбива екипажът на космическия кораб във фантастичния филм Star Runners, имаше екзолуни, вероятно щяха да имат още повече инсектоидни извънземни, за които да се тревожат.

Подозира се, че съществуват екзолуни извън научната фантастика, но все още не са открити. Те обаче трябва да съществуват — поне би трябвало, ако други звездни системи са се образували като нашата Слънчева система и има достатъчно звезди, които се въртят в орбита от планети, които вероятно са родени по същия начин.

Така че, ако има планети извън нашето космическо царство, които са се образували като планетите около нас, сега изследователите смятат, че техните (хипотетични) луни също трябва да се образуват като луните на тези планети. Някои от познатите ни луни биха могли да бъдат обитаеми. Така може да са обитаеми и екзолуни (exomoons.)

Но как да търсите нещо, което дори най-мощните телескопи едва могат да видят? Изследователски екип от Университета в Грьонинген в Холандия и Университета в Хелзинки във Финландия вече разбра кои планети не само вероятно имат екзолуни, но и потенциално обитаеми екзолуни. Това не означава непременно, че те са пълни с гигантски буболечки като във Star Runners, които живеят под радиационни щитове. Животът може да означава всичко от примитивни микроби до нещо много по-интелигентно, отколкото дори хората могат да си представят.

„Това проучване се фокусира върху големи скалисти екзолуни, които са в състояние да поддържат значителна атмосфера“, чиято обитаемост може да бъде определена от „инцидентната звездна радиация и приливния нагревателен поток“, казва екипът в проучване, публикувано наскоро в списанието Monthly Notices на Кралското Астрономическо дружество на Великобритания.

Получаването на представа дали хипотетична екзолуна би могла да породи живот означава да разберем колко радиация я удря и как приливните сили влияят на топлината. Вземете луната на Юпитер Йо. Тя е притеглена от гравитационните сили на своята сестра луна Европа. Орбитата му би била кръгла, ако не беше Европа, която дърпа този път около Юпитер в елипса. Това означава, че разстоянието на Йо от Юпитер не остава същото, както би било в кръгова орбита, но винаги се променя, което означава, че приливните сили, упражнявани върху него, също се променят. Орбитата му е толкова къса, че генерира вътрешно триене, което води до приливно нагряване. Нищо чудно, че Йо винаги има вулканични изблици.

Възможно е приливните сили също да са нагрявали Земята, когато е била още млада. Връщайки се към системата на Юпитер, Европа, която се разглежда сериозно като кандидат за извънземен живот, също изпитва приливно нагряване до известна степен поради позицията си между Йо и Ганимед. Възможно е това да нагрява дълбините на неговия огромен подпочвен океан и да прави поне части от него оцелели.

Да разберем кои екзопланети е най-вероятно да имат луни в орбита, означаваше да се използва Енциклопедията на планетите извън Слънчевата система. На нейна база изследователите решават да се съсредоточат върху планети, по-малки от 13 маси на Юпитер, които имат звезда-домакин, която е най-малко 0,08 слънчеви маси.

Орбиталният период и оста на тези планети трябваше да бъдат известни, както и вероятната маса, минималната маса и радиусът. За всяка от 4140 известни екзопланети екипът симулира 100 000 луни и в крайна сметка се получиха 234 екзопланети, където хипотетичните луни имат най-малко 1% вероятност да бъдат обитаеми. 17 от планетите имаха над 50% шанс.

Все още обаче има едно нещо, което може драстично да промени тези резултати, и това е звездата-домакин на всяка планета. Типът звезда, около която повечето от тези планети обикалят, не е посочен в Енциклопедията и няма фаза на еволюция за звезди, които са там.

Това означава, че някои от предполагаемите жизнеспособни кандидати за обитаеми екзолуни може да бъдат запалени от радиацията на мощна звезда, която пламва през цялото време, което прави почти невъзможно съществуването на живот (поне такъв, какъвто го познаваме).

Поне засега трите екзопланети, които най-вероятно ще бъдат обикаляни от екзолуни, са Kepler-549 b, Kepler-546 b и HD 7199 b. Kepler-549-b е малко по-малък от Юпитер и отнема 854 дни, за да обиколи около звезда, подобна на Слънцето. Има 70% шанс за обитаеми екзолуни. Kepler-456-b е друга планета точно под масата на Юпитер, която обикаля около звезда с масивност като Слънцето на всеки 1320 дни. HD 7199 b е газов гигант, който има най-дългата орбита от всички, обикаля 1,7 години около звезда, подобна на Слънцето. Вероятността за обитаеми екзолуни около тези две планети е 69% и 64%.

Така че може би тези екзопланети не биха могли да поддържат живота, защото са газови гиганти, но щом спътниците на Юпитер и Сатурн имат какво да кажат, нещо може да се крие и при екзолуните.


Така и така си тук …

… искаме да те помолим за услуга. Ние сме малка независима редакция, което значи, че сами си решаваме какво да правим и за какво да пишем. Нямаме абсолютно никакви зависимости към рекламодатели, собствениците ни не са милионери, нямаме никакви взаимоотношения с политици или пък бизнесмени. Никой не редактира редактора. Никой не „насочва“ мнението ни. Затова ти можеш да ни подкрепиш. Ако ни четеш редовно и смяташ, че статиите, които качваме са полезни, интересни или забавни, може да натиснеш бутона по – долу и да дариш сума по свое усмотрение.




Тагове:
Категории на статиите:
Вселена

Коментарите са затворени.

Мегавселена