Астрономи откриха първата луна извън нашата слънчева система. Тя се оказа голям газообразен свят с размерите на Нептун, който не прилича на никоя друга известна луна и обикаля газова планета, много по-масивна от Юпитер.
Откритието, описано подробно от изследователите тази седмица, е изненадващо, не защото показва, че луните съществуват и другаде, извън слънчевата система. Знаеше се, че е въпрос само на време да се намери луна и в друга звездна система. Изумлението се дължи на това, колко различна е тази луна от всички други, около 180, известни в нашата Слънчева система.
„Това е голям обект и доста странен по стандартите на слънчевата система“, коментира професорът по астрономия в Колумбийския университет Дейвид Киппинг за луната, намираща се извън нашата слънчева система.
Луните обикалящи планетите в Слънчевата система са скалисти или ледени обекти. Новооткритата „екзолуна“ и планетата, около която обикаля и която се оценява като няколко пъти по-голяма от масата на най-голямата планета на Слънчевата система, Юпитер, са газообразни. Те се намират на около 8000 светлинни години от Земята.
Киппинг и изследователят съавтор Алекс Тичи заявяват, че техните наблюдения с помощта на космическите телескопи „Хъбъл“ и „Кеплер“, са предоставили първите ясни доказателства за екзолуна, но следващите наблюдения на Хъбъл през май 2019, трябва да бъдат използвани за потвърждаване на находката.
Екзолуната е експоненциално по-голяма от най-голямата луна на слънчевата система, луната на Юпитер – Ганимед, която е с диаметър около 5,260 километра. Откритата екзолуна се оценява приблизително на размера на Нептун, най-малката от четирите газови планети на Слънчевата система и има диаметър около 49 000 км.
Екзолуната и нейната планета обикалят около Кеплер-1625, звезда подобна по температура на нашето Слънце, но около 70% по-голяма. Екзолуната обикаля на около 3 милиона километра от своята планета. Масата на екзолуната е около 1,5% от тази на планетата.
Киппинг и Тичи разчитат на метода „транзит“, който вече е използван от изследователите, за да открият близо 4000 планети извън нашата слънчева система, наречени екзопланети. Те забелязват потъмняване в яркостта на Кеплер-1625, когато планетата и после екзолуната минават пред нея.
Размерът и газообразният състав на екзолуната, предизвикват сега съществуващите теории за образуване на луните.
„Може да се твърди, че тъй като по-големите обекти са по-лесни за откриване от по-малките, не е съвсем неочаквано, че първото откриване е сред най-големите по размери екзолуни“, казва Тичи.
