За косатките мълчанието е злато, тъй като те ловуват в пълна тъмнина и тишина.
Ново изследване сочи, че бозайниците се вслушват в звуците, издавани от потенциалната плячка, а след това бързат да я убият.
„Бозайниците ловци са много, много тихи – разказва авторът на изследването Волкър Дике, изследовател на поведението на животните от университета на Къмбрия в Англия. – През голяма част от времето няма да чуете от тях никакъв звук. Чак след убийството те започват да вокализират.”
Изследването е представено на 3 декември 2013 г. на 116-ата среща на Акустичното общество в Америка. Работата е основана на изучаването на популацията на косатките, обитаващи водите на Югоизточна Аляска и ловуващи големи бозайници – делфини и тюлени.
Както е известно, косатките често ловуват на стада и превъзхождат в това майсторство дори китовете и акулите, което им е спечелило репутацията на „морски вълци”.
Учените различават две популации косатки – едните се хранят основно със сьомгови риби, а другите предпочитат морски бозайници – тюлени, делфини и морски лъвове. Именно последната категория са изучавали Дике и колегите му.
„Тези два вида не си взаимодействат – разказва ученият. – Те не се кръстосват, това практически са два напълно различни биологични вида.”
Обикновено хранещите се с риба китове използват вокализация, за да проследяват своята плячка на принципа на ехолокацията. Косатките обаче, които обичат по-голяма плячка, практически не издават звуци по време на лов. За да разберат как точно мълчаливите хищници намират плячка, Дике и колегите му прикрепили микрофони и устройства, следящи движението на тринайсет екземпляра, за цяло лято.
Учените открили, че косатките ловували около два часа по време на тъмните северни летни нощи и правели това в пълно мълчание. Това откритие опровергало идеята, че хищниците разчитат изключително на зрението си по време на търсене на храна.
Когато ехолокацията била изключена от възможните начини за лов, останал само един – косатките чуват дишането, звуците от придвижването и вокализирането на своята плячка.
В един от записите, заснет от млада косатка, екипът успял да чуе далечен глас на тюлен, който постепенно се приближавал, докато накрая не се разнесъл силен рев, а 30 секунди по-късно учените вече чули „звуци от сблъсък, чупене на кости и разкъсване на плът”.
Чак след убийството косатките започвали да се викат една друга. Дике подозира, че те постъпват така, тъй като процесът на разкъсването на големи морски животни изисква подкрепление – един от китовете хваща плячката, а другите я разкъсват.
Косатките понякога ловуват дребни животни и поединично, но повечето от техните жертви са прекалено бързи и масивни, така че им се налага да ловуват на стада.
„Те не просто се нахвърлят върху тюлена, те направо го разчленяват”, разказва Дике.
Другият вид косатки, които се хранят със сьомгови риби, общуват помежду си по време на лов с ехолокация. Вероятно на тях не им се налага да мълчат, тъй като рибата, за разлика от тюлените и другите големи бозайници, не е способна да улавя тези сигнали.
