Лицето на един от най-мистериозните ни предци е разкрито за първи път

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Ивайло Красимиров

Това става, след като учени използваха новаторска техника за разкриване на черти на лицето, като използват само ДНК.

Денисовците са живели по едно и също време с ранните съвременни хора и неандерталците, като са се кръстосвали и с двете групи, преди да изчезнат, което означава, че все още съвременните хора носим част от техния генетичен код.

Досега археолозите са открили само шепа зъби, кост от един пръст, парче челюст и секция на кост на ръката от шест индивида в Русия и Китай, което прави реконструкцията на анатомията на Денисовия човек невъзможна.

Сега, вместо да разчитат на костната структура, експертите по генетика разглеждат ДНК кода и по-специално как се изразяват различни гени, които влияят на външния вид.

„Ние осигуряваме първата реконструкция на скелетната анатомия на Денисов човек“, казва д-р Лиран Кармел от Еврейския университет в Йерусалим.

„В много отношения Денисовият човек прилича на неандерталците, но в някои черти той прилича на нас, а в други е уникален“.

Експертите не са сигурни кога Денисовците изчезват. Всички останки датират от преди 40 000 до 60 000 години, но генетичният анализ предполага, че тяхната ДНК все още се е предавала на хората преди 15 000 години.

Изследователите открили 56 анатомични особености, в които Денисовият човек се различава от съвременните хора и неандерталците, 34 от тях са по черепа.

Например черепът на Денисовия човек вероятно е бил по-широк от този на съвременните хора или неандерталците. Те вероятно също са имали по-дълга зъбна арка, и по-големи усти.

Изследователите първо са сравнили ДНК моделите между трите хомининови групи, за да намерят региони в генома, които са ясно диференцирани.

След това, те са потърсили доказателства за това, което тези различия могат да означават за анатомични характеристики въз основа на това, което се знае за нарушения при човека, при които същите тези гени губят своята функция.

„По този начин можем да получим прогноза за това кои скелетни части са засегнати от диференциалната регулация на всеки ген и в каква посока би се променила тази скелетна част – например по-дълга или по-къса бедрена кост“, каза д-р Гохман, от университета в Йерусалим.

След това те тествали метода върху два вида, чиято анатомия е добре известна: неандерталецът и шимпанзето и установили, че приблизително 85 на сто от реконструкциите на черти са точни. След това използвали техниката за реконструкция на анатомичния профил на Денисовия човек.

„Изучаването на анатомията на Денисовия човек може да ни даде сведения за адаптацията на човека, еволюционните ограничения, развитието, взаимодействията между ген и среда и динамиката на различни заболявания“, добави д-р Кармел.

„На по-общо ниво тази работа е стъпка към възможността да се направи заключение за анатомията на индивида въз основа на неговата ДНК“, заключава той.

Публикувано в списание Cell.

Категории на статиите:
Антропология · Археология

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори