Земните микроорганизми се оказаха по-издръжливи, отколкото учените са предполагали.

Експерименти, симулиращи космически условия, показват, че някои от тях могат да оцелеят в средата на други тела в Слънчевата система.

Част от тестваните патогени са останали живи след изпитанията, а имунните клетки на човека са реагирали по-слабо на тях.

Научната фантастика често използва сюжета за извънземна инфекция, при която астронавти се завръщат с патоген, срещу който човечеството няма защита.

Микробите обаче могат да пътуват и в обратната посока – от Земята към Луната, Марс и други небесни тела

Например, първите посетители на Луната са оставили отпадъци на повърхността ѝ, а по време на мисиите „Викинг“ до Марс през 70-те години изискванията за стерилизация на апаратите са били по-ниски от днешните.

Това означава, че заедно с техниката извън пределите на Земята може да са попаднали и микроби от нашата планета.

Томазо Дзакария, докторант в медицинския център „Радбауд“, решава да провери дали земни микроорганизми могат да оцелеят на други места в Слънчевата система.

Той се фокусира върху Луната, Марс и ледените спътници на Юпитер и Сатурн – места, където има вода или следи, че е имало в миналото.

На Марс например са открити следи от древни горещи извори, аминокиселини и въглеродни съединения, а на някои места температурата може да достигне до 20°C.

В Германския аерокосмически център (DLR) Дзакария пресъздава подобни условия. Той подлага микроорганизми на високи дози радиация, дехидратация и замразяване. В експериментите участват видове, които и на Земята живеят в екстремни условия – в близост до вулкани, в Антарктида и други сурови среди.

Най-добре с предизвикателствата се справят дрождите

Те засилват възстановяването на увредената си ДНК и активират защитни химични реакции в клетките си.

След това изследователят тества няколко известни човешки патогена, включително бактерията Klebsiella pneumoniae, която може да причини пневмония.

След симулация на пътуване до Марс тези бактерии намаляват броя си, но оцеляват

Имунните клетки от човешка кръв обаче реагират по-слабо на тях в сравнение с патогени, които не са преминали през изпитанието.

Астронавтите и без това се сблъскват със здравословни проблеми в космоса: нарушен цикъл на съня, променено хранене, проблеми с червата, увреждане на ДНК от радиация и стрес от живота в затворено пространство.

Ако патоген, оцелял в космически условия, стане по-трудно разпознаваем за имунната система, инфекцията може да бъде по-трудна за диагностициране и овладяване.

Друг проблем е прахът от Луната и Марс, известен като реголит.

Дзакария използва проби от материали, имитиращи повърхността на тези тела, и сравнява въздействието им върху белите дробове със земния пясък.

„Видяхме, че материалът от Марс, а още по-силно – този от Луната, уврежда защитния слой на белите дробове и предизвиква инфекции. Земният материал не показа такъв ефект“, коментира той.