Любителите на нощното небе ще станат свидетели на изключително динамичен астрономически месец през октомври 2026 г., когато пик на своята активност ще достигнат цели осем метеорни потока.

Сред основните акценти са Драконидите в началото на месеца и зрелищните Ориониди в края му, допълнени от по-слаби, но интригуващи явления като Дневните Секстантиди и Октомврийските Камелопардалиди.

Два големи потока ще привлекат вниманието на астрономите и любителите през есенния месец, предлагайки напълно различно изживяване по отношение на скорост и време за наблюдение.

8-9 октомври: Пик на Драконидите

Драконидите се отличават от повечето метеорни потоци по своята специфика – докато стандартните звездопади се наблюдават най-добре в часовете преди зазоряване, Драконидите са най-активни още в ранната вечер.

Техните метеори навлизат в атмосферата сравнително бавно, което ги прави лесно различими. Източник на потока е кометата 21P/Джакобини-Цинер, поради което явлението често се нарича и Джакобиниди.

Макар че обичайният им темп е около 5 до 10 метеора в час, Драконидите са известни със своите внезапни изблици – през 2011 г. активността им достигна 300 метеора в час, а през 2018 г. поддържаше интензитет от 150 метеора за период от четири часа.

Тази година условията ще бъдат отлични. Максимумът съвпада с новолунието, което означава напълно тъмно небе без лунна светлина.

Най-подходящият интервал за наблюдение ще бъде вечерта на 8 октомври и първите часове на 9 октомври, когато радиантът в съзвездието Дракон е разположен високо на север.

21-22 октомври: Пик на Орионидите

Орионидите се нареждат сред най-впечатляващите метеорни събития на годината. Метеорите им са изключително бързи – навлизат в земната атмосфера със скорост от 66 км/сек, като често оставят продължителни светещи следи от йонизиран газ и генерират ярки болиди.

Пикът през 2026 г. ще се развие при нарастваща Луна, която ще създава известна фонова светлина през първата половина на нощта.

Най-благоприятният прозорец за наблюдение ще настъпи след залеза на Луната в часовете преди изгрева.

Потокът често има удължен максимум с няколко по-малки пика, поради което нощите непосредствено преди и след 21–22 октомври също ще предложат добри възможности за наблюдение.

По-малки потоци, които също заслужават интерес

1 октомври – Дневни Секстантиди

Източник на този слаб поток е астероидът 2005 UD от групата на Аполоните. Метеорите са сравнително бавни (32 км/сек), а радиантът се намира в съзвездието Секстант.

Поради близостта му до Слънцето, явлението може да се проследи единствено в последния час преди местния изгрев.

6 октомври – Октомврийски Камелопардалиди

Произходът на този поток все още не е окончателно установен, макар че орбиталните характеристики сочат за вероятен родител дългопериодична комета от Халеев тип.

За точно локализиране на радиантите на всеки отделен поток и съобразяване с местните условия за видимост се препоръчва използването на специализирани астрономически приложения като Sky Tonight.

Произходът на Октомврийските Камелопардалиди все още остава загадка за астрономите. До момента нито една позната комета не е категорично идентифицирана като първоизточник на потока. Възможно е родителското тяло да е дългопериодична комета, която все още не е картографирана от учените, или пък напълно да се е разпаднала.

11 октомври: Пик на Делта-Ауригидите

Делта-Ауригидите (δ-Ауригиди) остават сред по-слабо изучените метеорни потоци. Данните за тях се базират предимно на видеоархивите на Международната метеорна организация от края на 90-те години на миналия век насам. Всяко ново научно наблюдение има реална стойност за изясняване на траекторията и структурата на потока.

Пикът съвпада с периода около новолуние, което предоставя отлична тъмнина. Въпреки това скромната интензивност от едва около два метеора на час прави явлението привлекателно предимно за най-опитните и търпеливи ентусиасти.

13 октомври: Ранен максимум на Южните Тауриди

Южните Тауриди представляват идеален полигон за начинаещите в астрофотографията. Потокът се отличава с бавни и ярки метеори, които се запечатват отлично върху фотографската матрица. Тяхната умерена, но стабилна честота позволява прецизно композиране на кадрите.

Родителското тяло на потока е добре известната комета 2P/Енке. Южните Тауриди са тясно свързани със Северните Тауриди, чиято активност продължава от 20 октомври до 10 декември с пик около 12 ноември.

През октомврийския ранен максимум се очаква обичайна честота от около пет метеора на час, като през 2026 г. се прогнозира леко завишена активност. Радиантът достига най-високата си точка на небосвода между 2:00 и 3:00 часа след полунощ местно време – най-добрият прозорец за наблюдение и снимки.

18 октомври: Пик на Епсилон-Геминидите

В сянката на впечатляващите декемврийски Геминиди, Епсилон-Геминидите (ε-Геминиди) са значително по-скромно астрономическо събитие. С активност от приблизително три метеора на час, те служат по-скоро като приятен фон за паралелно навлизащия поток на Орионидите.

Луната достига първа четвърт, но залязва преди радиантът да се издигне високо. За района на Северното полукълбо най-подходящият час за старт на наблюденията е около полунощ, докато на юг от екватора е препоръчително да се изчакат предразорилните часове.

24 октомври: Максимум на Лео Миноридите

Открити първоначално чрез фотографски архиви, Лео Миноридите могат да бъдат регистрирани с невъоръжено око само при изключително чист и тъмен хоризонт.

За съжаление, през 2026 г. техният пик съвпада почти изцяло с пълнолунието. Силната лунна светлина, комбинирана с ниската активност от едва два метеора на час, практически ще направи потока невидим за масовия наблюдател.

През октомври 2026 г. любителите на нощното небе ще станат свидетели на впечатляваща поредица от общо осем метеорни потока, оглавявани от традиционно силните Дракониди и Ориониди.