С голяма вероятност Венера може да стане цел на следващата междупланетна станция на НАСА в рамките на програмата Discovery, което ще ознаменува връщането на САЩ към изучаването на Зорницата (или ако предпочитате – Вечерницата).
Това се случва почти 20 години след изключването на сондата „Магелан“, съобщава Планетологичното общество.
В края на изминалата седмица НАСА обяви края на първия етап от конкурса за малки космически мисии от класа Discovery, по време на който ръководството на агенцията избра петима кандидати за получаването на наградата от 500 милиона долара сред 27 заявки, подадени за изминалите пет години от момента на завършването на предишния етап на програмата през 2010 година.
Две от тях се отнасят към изучаването на Венера, а три – към изследването на астероиди. Първият венериански проект е станал спускаемият модул DAVINCI, който ще изучи химичния състав на атмосферата на Венера по време на 63-минутното кацане на нейната повърхност. Както разчитат учените, той ще помогне да се разбере съществуват ли активни вулкани на Венера днес и взаимодейства ли нейната агресивна атмосфера с нейната повърхност.
Втората венерианска мисия – VERITAS – ще бъде своеобразен наследник на „Магелан“ и ще проведе приблизително същите изследвания – ще „освети“ повърхността на Венера с по-мощен радар, ще състави нови топографски карти и ще получи първата триизмерна карта на повърхността.
Техни конкуренти ще бъдат три астероидни мисии –Lucy, Psyche и вече известната обсерватория NEOCam. Първите две от тях се явяват космически кораби, които ще се отправят към астероиди и ще изучат тяхната геоложка структура, минерален и химичен състав. Lucy ще се отправи към няколко така наречени троянски астероида, обитаващи околностите на Юпитер, а „Психея“ – към едноименния астероид в Главния астероиден пояс между Марс и Юпитер.
По текущи оценки на експертите на планетологичното общество само един или два от тези проекти ще бъде окончателно одобрен през септември 2016 година от ръководството на НАСА. Причината е, че правителството на САЩ неизменно съкращава бюджета на Планетарния отдел на НАСА и с нарастването на разходите по построяването на петия марсоход на НАСА и разработката на сондата Europa Clipper, която ще се отправи към спътника на Юпитер в средата на 20-те години.
И петте проекта ще получат по 3 милиона долара за допълнителна проработка на идеите. Победителят ли двама победители от втория етап ще бъдат изпратени в Космоса не по-късно от 2021 година.
Ледени къщи на Марс
Междувременно стана ясно, че първо място в конкурса за построени с 3D принтер домове, предназначени за бъдещи колонизатори на Марс, е спечелил екипът SEArch / Clouds Architecture Office с проекта ICE HOUSE.
marsicehouse.com
Тази къща се предлага да бъде направена в полярните райони на Марс, които са богати на ледове. Стените са от няколко слоя замразена вода, коки според разработчиците ще позволят да се предпазят колонизаторите от суровите условия на марсианската атмосфера. 
Многослойната обвивка, по замисъла на дизайнерите, ще осигури в помещенията необходимото налягане и температура, а изобилието от лед в района на строителството ще позволи да не се икономисват материали за него.
Проектът ICE HOUSE е на екип от осем дизайнери. Техният опит в проектирането на иновационни домове е десет години. Преди те са участвали в програмата Constellation на НАСА. При разработката на своя проект дизайнерите са отчели консултациите на 12 експерти в областта на астрофизиката, геологията и химията. 
В близко време обаче НАСА не планира да реализира концепцията на тези домове, но принципните идеи или техни отделни елементи могат да послужат на агенцията за съставяне на планове за бъдещо усвояване на Червената планета.
