Учените отдавна са забелязали, че при някои видове животни бракът (чифтосването) става по взаимно сходство. Тоест всеки си избира партньор, който да прилича на самия него. Такова поведение се нарича хомогамия и се обяснява едновременно от две еволюционни хипотези.
Според първата така всеки си избира генетично близък партньор: ако самият ти с твоите гени си доживял до репродуктивна възраст, то и потомството трябва да има същите гени, без да им се бъркат други вариации.
Според втората изборът на подобен партньор помага да се различава собственото потомство от чуждото. Например ако мъжът си избере партньорка, която има като неговите сини очи (тоест рецесивен признак), то ако детенцето се появи на бял свят с кафяви оченца, той има пълното право да реши, че наследникът не е негов и съответно да не влага в него сили и средства.
Примитивно ли ви се струва?
Защото експериментите, проведени от психолозите от френския Национален център за научни изследвания, показват, че и при хората нещата стоят така. Учените поканили мъже да изберат от снимки на жени тази, която им харесва най-много. В други опити мъжете разглеждали на компютър женски снимки, в които лицата им били променяни и им били прибавяни мъжки черти.
Както пишат авторите в PLoS ONE, и в двата случая мъжете предпочитали тези женски лица, които най-много приличали на техните собствени. Това не означава, че изборът се спирал на мъжеподобните физиономии, но в женското лице може да има много черти (например пълни или тънки устни, трапчинка на брадичката и т.н.), които да го правят подобно на лицето на конкретния мъж, без това по някакъв начин да намалява женствеността му.
Подобен резултат бил получен, когато изследователите се обърнали към вече съществуващи двойки. Учените сравнили външността на мъжете и жените, които имали поне едно общо дете. Оказало се, че такива двойки имат много повече общи черти, отколкото произволно взети мъжки и женски лица. Така че теорията за „гарантираното бащинство” очевидно действа и при хората.
Учените още не знаят има ли хомогамията еволюционни преимущества. Но нейното съществуване, както става ясно, се потвърждава не само от зоологични изследвания, но и от психологически експерименти с хора. В бъдеще психолозите възнамеряват да изяснят работи ли принципът на хомогамията и при жените, а също зависи ли той от етнокултурните фактори.
Източник: Национален център за научни изследвания
