От 1992 г. насам са открити над 4000 екзопланети в звездни системи във Вселената. Планетарните учени търсят отговори на някои от основните въпроси на живота: Сами ли сме? Какво прави една екзопланета потенциално обитаема? И какви условия трябва да има в един свят, за да съществува животът?
Изследователите отдавна използват Земята, която се намира в обитаемата зона на Слънцето и на която има много течна вода, като златен стандарт в търсенето на обитаеми планети в други системи. Когато оценяват потенциала за живот на други светове, планетарните учени често оценяват първо неговия размер, маса и атмосфера.
Сега един екип твърди, че може би е време да разширим хоризонтите си. Изследователи от Чикагския университет използват компютърните модели на НАСА, за да прогнозират как циркулацията на океани в други светове допринася за вероятността животът да съществува там. Усилия като тези ни помагат да определим кои светове другаде в Слънчевата система и извън нея трябва да бъдат приоритетни за изучаване.
„Това проучване започва процеса на оценка на въздействието, което циркулацията на океана оказва върху хранителни вещества, биологичната продуктивност и потенциално наличието на живот на различни екзопланети“, пише съавторът на изследването и доцент в университет в Чикаго, Даниел Абът.
Водата е ключова съставка за живота на Земята, а вероятно и в други светове. Сложна конвейерна лента от океански течения поддържа живота в океаните. Животните, които живеят във върховите слоеве на океана, в крайна сметка умират и потъват надолу в дълбините. Чрез процес, наречен издуване, тези хранителни вещества се връщат обратно на повърхността, където могат да поддържат живота и да насърчават биоразнообразието.
Вятърът, който „мете“ над морето, раздробява повърхностните води. Това позволява водата от дълбокото море да се издига нагоре, носейки хранителни вещества със себе си. Регионите, в които виждаме най-голямото въздействие – край бреговете на Калифорния, Перу, Северозападна и Южна Африка и други крайбрежни региони – имат изобилие от живот.
„Ако погледнете живота в нашите океани, той е изключително концентриран в региони, където има такова издуване или обмен между пластовете на водата“, казва в изявление планетарният учен Стефани Олсън от Чикагския университет.
Учени от Тексаския университет в Остин пък, се опитват да разберат как океанските течения могат да повлияят на живота във водни светове, намиращи се относително близо до Земята. Те публикуват през 2013 г. анализ в списанието Nature за движение в ледените океани на луната на Юпитер Европа.
„Сега имаме обща представа как океанската вода може да циркулира наоколо, как може да транспортира топлина през ледената обвивка и как това може да стига и да влияе на повърхността“, заявява географът Криста Содерлунд, водещ автор на изследването по това време.
През следващото десетилетие мисията Europa Clipper на НАСА ще стартира до мъничката, интересна луна на Юпитер. Ще станем свидетели и на мисията на Jupiter Icy Moons Explorer (JUICE) на Европейската космическа агенция. Целта й ще бъде да се проучи как се държат водите под повърхността на ледени луни, като Енцелад и Титан.
Обменът между водните пластове на океана, може да бъде ключът към намирането на живот на далечни екзопланети, казва Олсен. Моделите, които екипът използва, разкриват, че размерът и скоростта на въртене на една планета може значително да повлияе на това, в каква степен може да се развива живот в океаните.
Екзопланетите, които се въртят по-бавно от Земята, имат по-високо повърхностно налягане, а по-солените океани, например, имат повишени темпове на издуване или обмен на водните пластове. Възможно е също така да можем по-лесно да забележим химичните сигнали за биологичен живот в тези светове.
В бъдеще Олсън препоръчва да се разшири търсенето на живот на други екзопланети, като бъдат включени не само аналози на Земята, но и такива, които е вероятно да имат правилните условия в своите океани. Учените са убедени, че в търсенето на извънземен живот знанието какво точно да се търси е половината от спечелената битка.
