Кога точно и къде е възникнал човешкият вид? Антрополозите се борят от години да намерят отговора на този въпрос. Отделни късчета от големият пъзел досега показваха, че това вероятно е станало някъде в суб-Сахарна Африка преди около 200 000 години.
Нови открития обаче, поставят тези заключения под въпрос. Публикации в списание „Нейчър“ оборват тази хипотеза и изместват времето на възникване на нашия вид със 100 000 години назад, а мястото на поява на хората въобще не е подозирано досега от експертите. Намерените останки от древни хора са най-старите открити досега.
През 1961 година работници копаят варовикови скали в хълмистия регион западно от Маракеш. Попадат на по-мек слой оцветен в ръждиво-кафяво и в него намират човешки череп. Следващите дни идва изследователски екип, като открива още останки, включително от челюстна кост и част от ръка на древен човек. Тогава учените определят възрастта на останките на 40 000 години или няколко хиляди години преди предшествениците на човешкия вид – неандерталците да изчезнат. Оказва се обаче, че през 1961 година не са копали достатъчно дълбоко.
40 години по-късно, екип на антрополога Жан-Жак Хублен от института Макс Планк, копае десетина слоя под мястото, където е открит черепът през 1961 г. На по-голямата дълбочина екипът му открива кости, принадлежали на поне пет души, както и обгорели кремъчни остриета, вероятно от огнища в близост. За да ги датират, учените от Макс Планк използват техника, която определя колко радиация се е натрупала в кремъчните остриета, след като те са били изработени. Изводът е впечатляващ – костите и кремъчните инструменти са били на хора живели между 300 и 350 хиляди години преди нас.
Интересното обаче предстояло. Когато проучили внимателно намерените черепи, вместо грубите черти в лицето на древните предшественици на хората, като Homo Erectus или Homo heidelbergensis , черепите удивително приличали на тези на съвременните хора. Докато Хомо Еректус имал издуто чело и една обща изпъкнала кост под веждите, при намерените край Маракеш черепи изпъкналостите над очите били по-малки и две отделни, а челото – подобно на това при съвременните хора. Вместо голямо лице и сплескан череп, тези хора са имали малки и закръглени лица. Според Хублен, макар черепите им да са малко по-удължени, тези хора трудно биха се различавали сред група от съвременни хора. Мястото за мозъка е нещо средно между това на древните предшественици на хората и това на съвременния човек.
Според Хублен, тази уникална комбинация от черти характерни за архаичните предшественици на хората и за съвременния човек показва, че намереният вид най-вероятно представлява началото, от което произлиза хомо сапиенс. Той е възникнал по днешните земи на Мароко, а не в областите на юг от Сахара.
