Империята на инките е била великата сила в района на Андите във времената преди Колумб. Техните ферми, изрязани в планините и високите им окачени конструкции на мостове и пътища доказват, че инките са имали невероятно висока инженерна култура. От векове обаче учените се опитват да установят, дали инките са имали писменост. Сега ново изследване предполага, че доказателствата за наличие на писмен език са били пред очите ни през цялото време.
Разкриване на древната мистерия
„Парадоксът на инките“ – досега никой не разбираше как е възможно да са осъществени толкова комплексни строежи, схеми от пътища, обхващащи почти целия континент без предимствата на писменото слово. Това не са били просто селца тук и там. Инките са били най-голямата цивилизация на Америка от преди Колумб. Твърде възможно е около 16 век да са били най-голямата цивилизация на света. Нещо повече, инките са имали солидна комуникационна мрежа и са успявали да останат обединени, въпреки че са се простирали на разстояние от порядъка на 5000 км и сред скалисти планини. Изглеждаше просто невероятно толкова развито и добре оформено общество да не е успяло да развие някаква форма на писменост, но единствената улика, открита в Андите бяха завързани на възел струни, наречени „кипу“. Изглеждаше, че те изразяват само числови стойности и се смяташе, че са използвани при търговски транзакции. Но имаше един проблем: древните словесни традиции, подкрепени от испански колониални документи твърдяха, че тези корди, овързани на възли представляват начин за предаване на истински съобщения, а не просто цената на някоя лама. Модерните археолози сега вече имат някаква идея как може да е функционирала системата.
Така изглежда кипу от империята на инките, Larco Museum
Уликата, която извади загадката на фокус, всъщност идва от времена много след падането на империята на инките. През 18 век това, което е останало от инките е воювало срещу испанците, често пъти под формата на спорадични бунтове. Според жителите на Сан Хуан де Колата, плановете за един такъв бунт са били написани на „кипу“ и са запазени през последните три века. Антропологът Сабине Хюланд взела твърденията на сериозно и след цяло десетилетие изучаване на добре документираните числови „кипу“, тя е уверена, че възлите от Сан Хуан де Колата наистина съответстват на фонетични звуци. Тя е твърди, че съобщенията са предавани между две влиятелни за времето си фамилии – точно типа хора, които биха планирали въстание срещу потисника. По-нататъшният превод върви много бавно, но откритието представлява важна стъпка в разбирането на една от най-влиятелните цивилизации в световната история.
Разбиването на кода
Какво е по-различното на откритите в Сан Хуан де Колата „кипу“ от всички други откривани досега? Всъщност много. Най – добре документираните „кипу“ обикновено са направени от памук и всяка нишка от кордата има малки възли на определени интервали. За разлика от тях тук имаме много различни материали, включително животински косми, метални влакна, които са завързани само в дъното, за да не се разплитат. Събирайки информация от местните жители и след подробни интервюта с потомците на хората, за които се предполага, че са пращали съобщенията, Хюланд евентуално е успяла да преведе последните три корди от едното „кипу“ под формата на срички и това изглежда е фамилното име на изпращача, което всъщност позволило да се разбере името и на адресата – влиятелна фамилия от съседното село. Съобщението далеч не е преведено, но дава голяма надежда за успех. От една страна означава, че цветовете на числовото „кипу“, може да не са били произволни, както се смята от дълго време, а от друга ни кара да се чудим, защо антрополозите не са се опитали да чуят, какво им говорят хората, които се опитват да изучават.
