Изследователи от Хонконгския университет откриха доказателства, че течна вода може да е съществувала на повърхността на Марс значително по-скоро, отколкото се смяташе досега.

Анализ на данни от китайския марсоход „Чжужун“ разкри необичайни кристали, които според учените са се формирали в застояла солена вода.

Резултатите от проучването са публикувани в списанието Nature Astronomy.

Става дума за равнината Утопия в северното полукълбо на Марс.

Възрастта на повърхността в този район се оценява на около 757 милиона години, което я прави много по-млада от участъците, където обикновено се търсят следи от древни водоеми.

Кристалите издават наличието на вода

„Чжужун“ кацна на Марс през май 2021 г. и работи на повърхността в продължение на 93 дни.

За това време той успя да заснеме необичайни светли и плоски камъни, подаващи се от почвата, и да събере данни за състава на скалите.

Сега екип, ръководен от Цзячън Лю, е анализирал повторно тези измервания.

Учените обръщат специално внимание на малки кристални структури под повърхността на камъните. Някои от тях наподобяват свити зелеви листа, а други приличат на малки елхички.

С помощта на лазерен прибор и инфрачервен спектрометър изследователите установяват, че структурите може да се състоят от селенит – едрокристална разновидност на гипса. На Земята подобни кристали се образуват при утаяването на минерала от силно концентриран солен разтвор.

Това е важен детайл. Според учените откритите структури не биха могли да се появят просто от краткотрайно наличие на влага. За формирането им е било необходимо значително количество солена вода на повърхността.

Водата може да е била много

Изследователите са оценили дебелината на минералния слой и са изчислили колко вода е била нужна за образуването му. Резултатът се равнява на водоем с дълбочина между 6,25 и 25 метра.

Това обаче не означава непременно, че е съществувало езеро с точно такава дълбочина. Изчислението показва приблизителния обем вода, който трябва да е участвал във формирането на открития минерален слой.

Откъде се е взела тя, все още не е известно. Учените предполагат, че източникът може да е била подпочвена солена вода.

Според тази хипотеза топлина от вулканична дейност е разтопила солените разтвори и ги е изтласкала към повърхността. След това водата постепенно е замръзвала, а разтворените в нея соли са ставали все по-концентрирани.

Марс може да е останал влажен по-дълго

Основното значение на откритието е свързано с възрастта на повърхността. Ако интерпретацията на изследователите е вярна, на Марс е имало вода преди около 757 милиона години.

Това съществено променя представите за климатичната история на планетата. Смята се, че епохата на устойчива течна вода на повърхността на Марс е приключила много по-рано – преди около 3 милиарда години.

След този период по-голямата част от водата би трябвало или да е замръзнала под повърхността, или постепенно да е изчезнала в космоса.

Новите данни не означават, че в равнината Утопия по онова време е имало голямо постоянно езеро. Те по-скоро сочат към по-късен период, когато при подходящи условия течна вода е можела временно да се събира на повърхността.

Кристалите могат да съхранят следи от древната среда

Находката има и друга важна особеност. Кристалите селенит са способни да „улавят“ малки количества течност по време на растежа си.

Ако подобни включвания действително са се запазили в марсианските минерали, те биха могли да съдържат химически следи от водата, от която са се образували кристалите.

Това прави района на Утопия особено интересен за бъдещи мисии. Марсоходите биха могли да изследват самите минерали и да се опитат да разберат каква е била водата, откъде е дошла и колко време е останала на повърхността.

Засега изводите се основават на дистанционни измервания от „Чжужун“, така че произходът на кристалите ще може да бъде окончателно потвърден едва след по-подробно изследване на марсиански проби.

Въпреки това откритието сочи към възможен период на съществуване на течна вода, който се оказва значително по-скорошен от приетата граница от 3 милиарда години.