Откриха неизвестен храм от епохата на жената фараон Хатшепсут

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© Keith Schengili-Roberts/ Wikimedia Commons
Антония Михайлова

Учени от Полския център за средиземноморска археология към Варшавския университет са открили на територията на Горен Египет храм, построен в епохата на управление на жената фараон Хатшепсут (XV век пр.н.е.).

Храмът се състои от две помещения, изсечени в скала, стените му са покрити с украшения и йероглифи, които са в лошо състояние, разказва сайтът Science and Scholarship in Poland.

По думите на археолозите храмът е посветен на две божества. Това са богинята Хатхор, наричана също Лейди Гебелейн (на територията на който е открит храмът). Второто вероятно е Амон Ра, негово изображение на стените на храма не се е съхранило, така че тази хипотеза изисква потвърждение.

„Най-озадачаваща е липсата на царски имена в храма. Известно е, че те са обичали да оставят своите имена на стените на храмовете, за да ги виждат хората. Понякога са разрушавали надписите с имена на минали царе и са писали своите на тяхно място“, разказва ръководителят на експедицията Войчех Ейсмонд (Wojciech Ejsmond).

За самото съществуване на този обект е известно отдавна, но той се смятал за неблагодарен от археологическа гледна точка. Но когато учените по-детайлно изследвали релефите и надписите, стигнали до сензационен извод.

Датировката на строителството на храма и първият етап на неговото украсяване се отнасят към управлението на Хатшепсут, чието име древните египтяни са искали да изтрият от историята. Сред всичко останало за нея става ясно от съхранени фрагменти от йероглифи, съдържащи женски окончания.

Хатшепсут е била провъзгласена за регент на малолетния си син след смъртта на съпруга си – фараона Тутмос II. Смята се, че след известно време фараонът Тутмос III е бил отстранен от властта и Хатшепсут е била призната за владетел на Египет, станала третата жена фараон в историята. Но полските историци смятат, че ситуацията не е била толкова проста и че Хатшепсут не е отстранила Тутмос III от властта, а е управлявала съвместно с него заради съхранението на стабилността в държавата.

© P. Witkowski

© P. Witkowski

Ейсмонд смята, че решението да се изтрие името на майката от списъка с владетели на Египет може да е взето от Тутмос след нейната смърт. Възможно е Тутмос III да е бил уплашен, че друга амбициозна жена може да се намеси и да отстрани собствения си син от властта. Това може да е довело до решението да се премахне името на Хатшепсут като фараон, в съответствие с принципа „ако не е гравирано в йероглифи, значи не се е случило“, но това е една от многото теории да бъде заличено името ѝ.

Археологът отбелязва, че Хатшепсут нито е първата, нито последната жена фараон в египетската история. Но древните египтяни не са се опитвали да изтрият другите жени фараони от историята, затова учените са толкова озадачени от последователните опити да бъде премахнато името на Хатшепсут.

По-нататъшната работа в храма в Гебелейн може да предостави повече информация за нейното управление. Археолозите планират да почистят остатъците по пода и се надяват да открият артефакти от периода на функционирането на храма.

Откриването на храма е направено в рамките на по-голям проект по проучване на важни центрове в Древен Египет, част от които е Гебелейн. В момента това е комплекс от археологически обекти, разположени на около 30 км югозападно от Луксор. Преди повече от 5000 години тук вероятно е била столицата на една от протодържавите, положили основите на цивилизацията на фараоните.

Категории на статиите:
Археология

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори