Разбират ли кучетата какво знаят и какво не знаят?

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

991-ratio-kuche
Ивайло Красимиров

Изследователи доказаха, че кучетата притежават някои „метакогнитивни“ способности – т.е. те са наясно кога нямат достатъчно информация, за да решат даден проблем и трябва активно да търсят повече информация. Учените са създали тест, в който кучетата трябва да намерят награда зад една от две огради. Станало ясно, че кучетата са търсили допълнителна информация значително по-често, когато не са видели къде е скрита наградата.

В сферата на сравнителната психология, изследователите изучават поведението на животни, за да научат за еволюцията на различните им черти. В лабораторията DogStudies на Института за човешката история „Макс Планк“, ръководителят на проекта Юлиан Брауер проучва кучета, за да направи тези сравнения.

В скорошна публикация в списание Learning & Behavior Брауер и колегата му Джулия Белгер от Института за човешки когнитивни и мозъчни науки „Макс Планк“ изследват дали кучетата имат метакогнитивни способности, които – понякога се описват като способност да „знаят какво знаят “ и по-специално дали са наясно с каква информация разполагат и дали се нуждаят от повече информация за да постигнат дадена цел.

За да изпробват това, изследователите са направили експеримент, включващ две V-образни огради. Награда, храна или играчка, е била поставена от един изследовател зад една от двете огради, докато другият е държал кучето. В някои случаи кучето е можело да види къде е поставена наградата, докато при други – не. След това изследователите са анализирали колко често кучетата поглеждали през дупка в оградата, преди да изберат опция. Въпросът е дали, както шимпанзетата и хората, кучето ще „провери“ през отвора, когато не е видяло къде е наградата. Това показва, че кучето е наясно, че не знае къде е наградата – метакогнитивна способност – и ще се опита да получи повече информация, преди да избере една от двете огради.

Някои изследователи твърдят, че кучетата могат да търсят допълнителна информация само като рутинно инстинктивно поведение, а не като резултат от метакогнитивен процес. За да проверят това, Брауер и Белгер изпитват кучетата с така наречения „паспортен ефект“, описан първоначално от изследователя Джоузеф Кол. Когато хората търсят нещо много важно, например паспорт, те ще се занимават с това по-активно, а след това ще го проверяват по-често, отколкото ако търсят нещо по-малко важно.

Големите маймуни показват същото поведение – те ще отделят повече време за да търсят храна с по-висока стойност за тях. Така Брауер и Белгер проверяват дали кучетата търсят храна с висока или ниска стойност, за да проверят дали кучетата също имат търсената гъвкавост, показана при „паспортния ефект“. Те тествали дали има разлика за кучето, когато трябва да търси играчка или храна. Открили, че кучетата „проверяват“ по-често, когато не знаят къде е скрита наградата и не са видели къде е била поставена.

„Тези резултати показват, че кучетата са склонни активно да търсят допълнителна информация, когато знаят, че не знаят нещо,“ обяснява Белгър. „Фактът, че кучетата проверяват повече, когато не са знаели за местонахождението на наградата, може да подскаже, че кучетата имат метакогнитивни способности, тъй като те отговарят на едно от предположенията, че знаят какво знаят или не знаят.“

Проверката обаче не винаги правила кучетата много по-успешни. В първия вариант, с храна или играчка като награда, когато кучетата проверяват, те са били по-често успешни, отколкото когато не са проверили. Във втората вариация обаче, с наградата за храна с висока стойност или с ниска стойност, дори и когато кучетата са проверявали, те са бъркали по-често, отколкото може да се очаква въз основа на случайността. Изследователите смятат, че това може да се дължи на факта, че  кучетата се развълнуват толкова много от намирането на наградата, че не могат да се спрат да се доближават до най-близката ограда, дори когато са видели, че наградата вероятно не е там.

Освен това, кучетата проверяват по-често за играчката, отколкото за храната в първата вариация, което предполага, че те показват гъвкавост при търсенето и нямат просто рутинно поведение. Въпреки това, те не проверяват по-често за храната с висока стойност във втората вариация, макар да са я търсили по-бързо. Като цяло изследователите стигат до извода, че кучетата, макар да показват известна степен на гъвкавост при търсене, не са толкова гъвкави, колкото приматите.

В трета вариация на теста кучетата винаги са можели да видят къде е поставена наградата за храна, но са били обект на забавяне от 5 секунди до 2 минути преди да им бъде разрешено да получат наградата. Интересното е, че кучетата не проверяват по-често когато разполагат с по-дълго време. „Възможно е това да се дължи на „таванния ефект „, тъй като кучетата като цяло са избрали правилната ограда в 93% от случаите при този вариант, така че натискът за търсене на допълнителна информация е бил нисък“, предполага Белгър.

И все пак, имат ли кучетата метакогнитивни способности?
Резултатите не позволяват на изследователите да кажат категорично дали кучетата имат метакогнитивно знание, въпреки че показват някакви доказателства за това.

„За хората видяното има важно значение за събиране на информация. В този случай с кучетата, експериментът ни се основаваше на действието „проверка „, разчитаща на зрението, но кучетата вероятно използваха и мириса при проверка през дупката на оградата. Разбира се, обонянието е много важно за кучетата и можем да видим, че те го използват „, казва Брауер. „В бъдеще бихме искали да разработим експеримент, в който да изследваме при какви обстоятелства кучетата решават да използват усещането за миризма срещу зрението, което може да ни даде допълнителна информация за техните способности за търсене на информация“, казва ученият.

Категории на статиите:
Животни

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори