Често срещано убеждение сред собствениците на кучета е, че ако искат да знаят на колко години е техният домашен любимец, те просто трябва да умножат възрастта му по седем, като така ще приравнят кучешките години към човешки. Тогава може да се реши дали най-добрият приятел на човека се държи буйно, защото е палав тийнейджър – или просто поради лошо възпитание.
Ново проучване обаче установява, че този метод не се основава на науката и нашите приятели може да са далеч по-стари, отколкото се смяташе досега.
И при хората и при животните, с възрастта, броят и разположението на метиловите групи в генома се променят. Чрез картографирането им учените могат да кажат възрастта на организма.
Изследователи от Медицинския Университет в Калифорния, Сан Диего, използват кръвни проби от 105 лабрадори, за да разберат колко бързо остарява породата.
Изследването, публикувано в Cell Systems, установява, че сравнението между човешките и кучешките години не е в съотношение 1:7 във времето. Особено когато кучетата са млади, те остаряват по-бързо в сравнение с хората. Едногодишно куче е подобно на 30-годишен човек, а четиригодишно куче е подобно на 52-годишен човек. След това, от седмата година, стареенето на кучетата се забавя, а 12-годишното куче е на 70 според човешките години.
„Това има смисъл, когато се замислите – в края на краищата едно деветмесечно куче може да има кученца, така че вече знаехме, че съотношението 1:7 не е точна мярка за възрастта“, казва старши авторът, д-р Трей Идекер , професор в Университета по медицина в Сан Диего.
Според учените това ново сравнение между стареенето на кучетата и човека може да бъде полезно, така че да се определя дали болестите при кучетата са свързани с възрастта.
Формулата предоставя нов „епигенетичен часовник“, метод за определяне на възрастта на клетка, тъкан или организъм въз основа на отчитане на нейната епигенетика, което е химическа модификация, която влияе кои гени са „изключени“ или „включени“, без да променя наследствения генетичен код.
Предишни проучвания са открили епигенетични часовници за хора, но те не са еднакви с тези при други видове и дори не могат да бъдат еднакви при различни хора.
Едно ограничение на този часовник е, че при изследването са използвали само кръв от лабрадорите, а е известно, че различните породи живеят различно време. Д-р Идекер планира да тества повече породи, но казва, че тъй като методът е точен за хората и мишките, както и за лабрадорите, той прогнозира, че часовникът ще важи за всички породи кучета.
„Имам шестгодишно куче – тя все още тича с мен, но сега осъзнавам, че не е толкова“ млада „, колкото си мислех, че е“, добави д-р Идекер.
Той казва, че кучетата са интересни за изследване, тъй като живеят толкова близо с нас, може би повече от всяко друго животно, така че излагането на околната среда и на химическите вещества на кучетата са много подобни като тези на хората, а те получават почти същите нива на здравеопазване.
Изследването може да бъде полезно за хората, а не само за техните домашни любимци. Учените смятат, че епигенетичният часовник може да бъде използван за тестване на лечения срещу стареене, за да се види дали те са направили някаква разлика в моделите на метилиране в генома и следователно са променили „възрастта“ на човешките клетки.
„Днес има много продукти против стареене, с много различна степен на научна подкрепа“, казва д-р Идекер, „Но как да разберете дали продукт наистина ще удължи живота ви, без да чакате 40 години? Много по-добре би било да можете да измерите вашите модели на метилиране, свързани с възрастта, преди, по време и след интервенцията на съответния медикамент, за да видите дали той работи. „
