Невробиолози се усъмниха, че мозъкът еднакво възприема социално-психологическите неуредици и истинската болка.
Почти няма човек, който да не е казвал, че го боли сърцето, подразбирайки не истинска болка във вид на физиологични причини, а душевна.
Но никой никога не е мислил, че ние еднакво чувстваме физическата и душевната болка, докато през 2003 година в сп. Science не се появила статия, чиито автори твърдели, че острият психологически дискомфорт, предизвикан от социални неуредици, и неприятните усещания от рецепторите на кожата се обработват от едни и същи невронни структури в мозъка.
Тоест невробиолозите стигнали до извода, че разбитото сърце боли истински.
Следващите изследвания сякаш потвърдили този извод. Разбира се, разлики между физическата и душевната болка има, но физическата болка може да се раздели на две съставки – сензорно възприятие (собствена болка) и емоционална окраска, когато мозъкът решава доколко приятни са тези усещания.
Именно емоционалният компонент е разкривал сходството с душевната болка. Чувствата, които изпитваме, порязвайки се с нож, и емоциите от разбитото сърце сякаш се генерирали от едни мозъчни зони.
Освен това, ако отказът бил прекалено огорчителен (например отказала ви е любовта на целия ви живот), то мозъкът може да включи дори участъците, които отговарят за сензорните възприятия на болката.
Освен това се изяснило, че аналгетиците могат да отслабят както физическата, така и душевната болка. Проведен бил и игрови експеримент, в който човек трябвало да встъпи във взаимодействие с други виртуални играчи.
Ако му отказвали сътрудничество, той чувствал определен психологически дискомфорт. Но ако получел аналгетик, преживявал къде-къде по-малко. Плацебото обаче не давало никакъв облекчаващ ефект.
Накрая, преди година в Molecular Psychiatry се появило изследване на учени от Мичиганския университет (САЩ), в което се говори, че мозъкът се обезболява от емоционалните сътресения по същия начин, както го прави при сигналните за физическа болка.
В двата случая се активира успокояващата опиоидна система, което послужило като още едно доказателство за „единството на болката“ – поради сходството на неврохимичните реакции на мозъка.
Но очевидно изводите, че социалната отхвърленост и физическата болка се обработват от едни и същи невронни мрежи били малко прибързани. Тор Уейджър и колегите му от Колорадския университет в Боулдър още веднъж сравнили данните от томографиите на мозъка на хора, изпитващи емоционално разстройство и физически дискомфорт.
Доброволците отначало разглеждали снимка на човек, който ги е отхвърлил или нещо им е отказал, след което трябвало да изтърпят опарване. Но този път данните от томографията се обработвали с нов метод за статистическа обработка на данни.
Разглеждането на снимките и усещането на прекалено гореща повърхност от кожата активирали невронни мрежи в мозъка и ето тези невронни мрежи се оказали накрая не едни и същи, както смятали по-рано, а различни – освен това с други области на мозъка съответните невронни контури били свързани различно.
Съвпаденията в невронната активност в двата варианта биха могли да са само случайни. Резултатите от експериментите са публикувани в Nature Communications.
Сега очевидно ще се наложи по-внимателно да се разгледат други данни, включително психологически и фармакологични, които свидетелстват в полза на единството на невронните мрежи, обслужващи емоционалните неприятности и реалните болкови усещания.
Възможно е все пак да се наложи да се простим с мисълта за лекуване на разбитото сърце с обичайни обезболяващи препарати.
