Според ново изследване, харченето на пари наистина може да ни направи по-щастливи, стига да ги изразходваме за повече свободно време за себе си – като например наемем някой да изчисти у дома или когато плащаме, за да измием колата.
Може би това е знак за все по-забързания ни живот, но проучването установява, че купуването на свободно време със собствените ни пари ни дава по-добро чувство за благополучие, отколкото когато купуваме още повече материални неща.
Международен екип от изследователи анкетирал 6,271 души в САЩ, Канада, Дания и Холандия. Учените открили същата връзка между купуването на свободно време и удовлетворението от живота, независимо от общото ниво на доходите.
„Хората, които си наемат домашна помощница или плащат на съседското дете, за да изкоси тревата, може да се чувстват мързеливи“, казва водещият изследовател Ашли Уиланс от Harvard Business School. „Но резултатите ни показват, че купуването на време има подобни ползи по отношение на щастието както повечето пари“.
Участниците в проучването са били запитани дали са изразходвали пари, за да си купят свободно време, и ако е така, колко харчат всеки месец. Те също бяха разпитвани за това, доколко са доволни от живота си и колко притиснати по отношение на свободно време са се чувствали.
Навсякъде, тези, които харчат пари за свободно време, съобщават за по-голямо удовлетворение от живота, отбелязват изследователите, което води до по-малък натиск в графика и по-добро настроение.
„Ползите от купуването на време не са само за богати хора“, казва един от учените в екипа Елизабет Дън от Университета на Британска Колумбия в Канада. „Смятахме, че ефектите биха могли да се проявят само при хора с доста голям разполагаем доход, но за наша изненада открихме същите ефекти в целия спектър на доходите“.
Изследователите са провели и тест „на терен“, като са поканили 60 възрастни от Ванкувър (Канада) да похарчат 40 долара през уикенда за нещо, което ще им спести време. На следващия уикенд са били призовани да изхарчат още 40 долара за материална покупка.
Резултатът недвусмислено показва, че хората са по-щастливи, когато харчат пари за нещо, което освобождава време, а не за нещо материално – така че може би е по-добре да похарчите спестените за косачка пари като ги дадете на градинар…
Това едва ли би ви изненадало, ако сте попадали на предишните проучвания, които доказват, че повече време е по-вероятно да ни направи по-щастливи отколкото повече пари. Може би това е знак за едно глобално общество, което става все по-богато и все по-заето в същото време.
Много проучвания обаче доказват, че щастието, което получаваме от харченето на пари, зависи най-вече от нашите личности – така че е малко вероятно един „аршин“ да се прилага еднакво за всички…
Настоящото изследване обаче открива и че много малко от нас правят спестяващи време покупки в ежедневието. В рамките на извадката 818 милионери са били питани за техните навици, свързани с харченето на пари и почти половината от тях са отговорили, че не харчат никакви пари за „аутсорсинг“ на времеемки задачи.
В друга анкета в рамките на същото проучване 98 работещи са били попитани как биха изхарчили 40 долара, ако им попаднат неочаквано и само 2% от пожеланите покупки са били такива, които пестят време.
С други думи, въпреки че делегирането на задачи и отделянето на повече време за себе си е полезно за нашето чувство на удовлетворение, това далеч не е нещо, което сме свикнали да правим…
„Въпреки че купуването на свободно време може да служи като буфер срещу натиска на ежедневието, малко хора го правят, дори когато могат да си го позволят“, казва Дън.
Една от причините може да е, че плащането за чистене или да се доставката на покупките ни кара да се чувстваме сякаш нямаме контрол върху собственото си време, предполагат изследователите.
„В крайна сметка моето послание е:“ Помислете за това, има ли нещо, което мразите, което ви изпълзва с ужас или досада и бихте ли платили някой друг свърши това вместо вас? „, казва Дън пред Би Би Си.
„Ако е така, тогава науката казва, че това е доста добро използване на парите.“
Изследването е публикувано в PNAS.
