Серия резки изменения на климата в последните 60 000 години са били главната причина за изчезването на мамутите и други представители на мегафауната от ледниковия период.
Това става ясно след изследване на отлагания в ледовете на Гренландия и ДНК на древни животни, описани в статия в сп. Science.
„Дори във времената, когато не е имало хора в тези региони, на техните територии така или иначе са протичали масови измирания. Ако към тях се добавят днешните антропогенни фактори и фрагментацията на околната среда, пораждана от глобалното затопляне, възникват сериозни въпроси относно това, какво очаква нашия свят в бъдеще“ казва Алън Купър (Alan Cooper) от Австралийския център за древна ДНК в Аделаида.
Купър и колегите му изяснили, че появата на човека в северните региони на Земята и в Новия свят едва ли е послужила като главна причина за измирането на мамутите, вълнистите носорози, гигантските ленивци и прочие представители на мегафауната, като съпоставили как е изглеждала ДНК в различни видове на древни животни с това, как се е променял климатът на планетата за последните 50-60 хиляди години.
Сравнението показало, че много видове от мегафауната са измирали в някои ъгълчета на планетата или напълно са изчезвали от лицето на Земята по време на епизоди на резки затопляния на климата – така наречените интерстадии, които са отделяли един ледников период от друг.
Например американските късомуцунести пещерни мечки и гигантските ленивци са изчезнали в хода на един от последните междуледникови периоди още преди човекът да проникне в Америка. От друга страна, много евразийски видове на мегафауната от рода на зубри или мамути са съжителствали с древните хора в продължение на десетки хиляди години до изчезването или рязкото съкращаване на броя на популацията.
В полза на това, че мамутите и прочие представители на мегафауната са измрели по климатични причини, говори и ДНК анализ на растенията, съществували по това време. Както са изяснили Еске Вилерслев и колегите му още през 2014 година, една от причините за изчезването на мамутите може да е била това, че любимата им храна – детелини и други тревисти растения – са изчезнали малко преди тяхното измиране.
Както подчертава Купър, неочаквано високата роля на климата в измирането на мегафауната в никакъв случай не говори за това, че ръцете на човека са били абсолютно чисти по този въпрос.
Напълно е възможно древните ловци-съирачи да са преследвали тези видове животни, които не е успял да унищожи климатът, заключава генетикът.
