Най – старото парче човешка кожа с татуировка на него е датирано 3370 – 3100 г. пр. Хр. Татусът е на парче кожа на човек, чиито останки са намерени изключително добре съхранени в ледовете на Алпите, близо до австрийско – италианската граница. Рисунките изглежда да са направени с пепел, а учените спекулират с идеята, че татусите са свързани с точките за акупунктура по тялото.
Татуирането е еволюирало драстично с течение на хилядолетията, преминавайки през различно манифестиране на културни или духовни принципи, а в наши дни в западния свят хората избират много по-персонално значими манифести.
В свят с нарастваща вътрешна свързаност, благодарение на интернет, хората са конфронтирани почти на ежедневна база с въпроса „кой си ти?“ Всеки път преди да си обновят статуса във Фейсбук, да пуснат туит или да качат нова снимка в Инстаграм, хората трябва да преценяват как ще се отрази това на имиджа им.
Личните истории, които всеки от нас има да разкаже, се разказват ежедневно с постове в социалните мрежи. В света на тази прозрачност, татусите предлагат не само дълговечен индикатор за това кои сме, но представляват и своеобразна котва, която да напомня точно това и на самите нас.
Широко разпространено е вярването, че масовото използване на татуировките се е наложило първо сред американските моряци, които искали да избегнат насилственото вкарване в редовете на Британския Кралски Флот в годините след американската революция. Моряците са били жестоко преследвани и вербувани, въпреки защитните документи, доказващи новото им гражданство, които носели за защита. Затова татусите били използвани като допълнителен знак за уникалност и идентичност, който да ги пази.
През 70-те и 80-те години на миналия век татуировките се използват като символ за принадлежност към различни субкултури. В наши дни обаче, подпомагани от популярността в интернет, татусът е широко приеман в мейнстрийм културата.
Дали това е повод за празнуване? Вече всеки може да се сдобие с „произведение на изкуството“ върху кожата си. Всеки иска нещо, което да показва с гордост на приятели и непознати или пък нещо малко, държано скрито на интимно място, което да виждат само „членовете на клуба“.
Значението на татусите еволюира, също както и техният дизайн. Те са там, за да напомнят и дефинират идентичността. Идентичностите обаче се невероятно комплексни и съответно татуировките, които хората избират да представляват тяхната идентичност също стават все по-комплексни.
Татусите вече не са достатъчни сами по себе си, за да може някой да изпъкне сред тълпата. В САЩ приблизително 20% от населението (общо 320 милиона души, т.е. 64 млн души са с татус) носи мастило под кожата си. За да създадеш и фиксираш някаква идентичност чрез татуировка, тя трябва да е абсолютно оригинална и ексклузивна за своя носител.
Различни изследвания за причините, които стоят зад решението за татуировка, разкриват чувството на „закотвяне“, което е посочено от повечето хора. За много от тях обаче, някаква обща, ежедневна картинка не е достатъчно показателна, защото се губи в този широк и многообразен свят.
Професор Ан Великет от Университета на Арканзас, която изследва потребителското поведение и популярната култура, отбелязва, че това е „циментиране на различни аспекти от сегашното аз на човек“. Татусите действат като капсула на времето за определени моменти от живота на човек. Може дори да мислите за тях като за капсула на личността.
Болката и отдадеността, които се изискват за татуировка, също добавят значение към общата картина. Точно като ритуал, времето и болката, които съпътстват всеки бодиарт, изискват определена степен на респект. В крайна сметка татуировките през вековете са били използвани точно с такава цел – обозначаване на ритуали за преминаване на следващо ниво.
Значението зад всяка татуировка е изцяло субективно и зависи от човека, върху чиято кожа стои тя. Хората се чувстват свързани с изображения на звезди, котви, символа на безкрайността и т.н. Ако се вслушваш в това, което казва сърцето ти, едва ли ще сбъркаш.
