Затвори x
IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Тежък метал в тинята: олово в залива на Неапол свидетелства за кризите в римско време

23 май 2016 г. в 00:13
Последно: 19 юни 2024 г. в 10:26

Изригването на Везувий от 79 година не само е унищожило град Помпей и неговите околности, но и системата на водоснабдяване в залива на Неапол. Управлението тогава реагирало бързо на кризата и в рамките на 15 години цялата мрежа била подновена, твърди ново изследване публикувано в специализираното издание „Proceedings of the National Academy of Sciences“.

Учените са реконструирали историята на региона от изригването на Везувий през първи век до седмото столетие. В задачата им е помогнал фактът, че римляните освен акведукти за водоснабдяване са използвали оловни тръби. От години е известно, че питейната вода в градовете на Древен Рим е била отровена с олово и е била опасна за здравето на хората.

В настоящото изследване учените се концентрират върху наличието на олово на дъното на пристанището на Неапол. Тежкият метал е текъл в морето заедно с водата и се е складирал в тинята с годините. Изследователите са проявили особен интерес към отношенията между стабилните изотопи на оловото 204, 206, 207 и 208. Тези сигнатури позволяват да се изчисли възрастта на оловото.

Ефективно управление

Учените предполагат, че е възможно от треморите, предшестващи изригването на Везувий да са настъпили повреди в акведуктите. Същевременно обаче оловните тръби вероятно са издържали натоварването. При самото изригване със сигурност са проникнали пепел и отломки в системата и са запушили тръбите. Тъй като цялата система не е била замислена да може да се почиства, е трябвало да бъде подменена.

Изследователите приписват на изригването състоянието на слоя на дъното на морето на дълбочина от 485 до 436 сантиметра. На дълбочина от 421 см се променя сигнатурата на изотопа. При предполагаемо натрупване на олово по дъното от порядъка на 1 см годишно, това означава, че на властите са им били необходими около 15 години да обновят водопроводната система.

Срокът от 15 години е разбираем и приемлив и отразява ефективността на тогавашното римско управление, коментира Норберт Ханел от Университета в Кьолн. „От историческа гледна точка 15 са малък период“.

Археологът подчертава и високото техническо ниво на оловния водопровод, който е бил снабден дори с възвратни клапи в термите, така че да може да се регулира топлата и студената вода.

Колапс в V век

За последвалите събития в региона също може да се съди по оловото в пристанището, поне донякъде. Системата на водоснабдяване е разрушена в V век, успоредно с упадъка на икономиката и управлението на регион Кампаниа. В това време се случват инвазиите на вестготите (410 412) и на вандалите (455 463) както и епидемията от чума от 467 година. Везувий също изригва отново през 472 и 512 година.

Забележително е, че при всяко намаляване на количеството олово в слоевете на дъното на морето, следва нов пласт с олово – ясно доказателство, че водоснабдяването е възобновено“, пишат авторите на анализа. Ремонтните дейности обаче се случвали вече доста по-бавно, отколкото при изригването на Везувий през 79 година. Причина за това било сравнително по-слабото управление и липсата на ресурси през V век в района на залива на Неапол.

Стойностите на олово в тинята се покачват чак в слоя, съответстващ на края на VI век. Фокусът върху по-добро водоснабдяване от своя страна свидетелства, че в този период значението на Неапол отново се е повишило. Ситуацията се подобрила, защото в VI век Неапол попада под властта на Византия със столица Константинопол. „Ефективността от I век обаче повече не достигната“, казва Ханел.

Михаел Боде от Музея по минно дело в Бохум обаче смята, че цялата ситуация е доста по-комплексна, отколкото е представена в изследването. „Произхода на оловото не трябва да се търси само в оловните тръби на водопреносната система“, казва той. Римляните са използвали олово за производство на съдове, а също и под формата на оловен ацетат, за да подслаждат вино.

Това е довело до натрупване на трудноразтворими оловни соли във вътрешността на тръбите, което от своя страна е довело до намаляване отделянето на олово от самите тръби. Като цяло обаче, експертът смята методиката на изследователите за сериозна и резултатите за впечатляващи.

Категории на статията:
История