В океана откриха „изгубен град“, който не прилича на нищо друго на Земята
На запад от Средноатлантическия хребет съществува любопитен „Изгубения град“. Изумителен пейзаж от карбонатни образувания, които изглеждат призрачно сини в светлината на дистанционно управляемите подводни апарати, съобщава Science Alert.
Според изследователите това място е уникално и не прилича на нищо друго, познато на Земята
То е открито през 2000 г. на дълбочина над 700 метра и представлява струпване на колони и стени с височина до 60 метра.
Учените го наричат „Изгубения град“. Според тях това е най-дълго съществуващата хидротермална система, известна в океана.
Смята се, че в продължение на поне 120 000 години издигащата се мантия в тази част на света е взаимодействала с морската вода, изхвърляйки в океана водород, метан и други разтворени газове.
В пукнатините на хидротермалните извори тези въглеводороди подхранват цели микробни общности, дори и в отсъствието на кислород.
Наблюденията показват, че температурата в „комините“, изпускащи газове, може да достигне 40°C
Те са дом на множество охлюви и ракообразни. По-едри животни като раци, скариди, морски таралежи и змиорки се срещат рядко, но все пак присъстват.
Това показва, че въпреки суровите условия, „Изгубеният град“ вероятно кипи от живот.
24 г. след откритието учените обявиха, че са извлекли рекордно количество скали от мантията под формата на ядрен образец с дължина 1268 метра, добит от хидротермалното поле.
Изследователите се надяват, че тази проба ще предостави ключови доказателства за това как се е зародил животът на Земята преди милиарди години в условия, запазени в минералите.
Учените признават, че подобни хидротермални полета вероятно съществуват и в други части на Световния океан.
Засега обаче е открит само един – „Изгубеният град“
За разлика от подводните вулканични отвори, наречени „черни пушачи“, които също се разглеждат като възможно първо местообитание, екосистемата на „Изгубения град“ не зависи от топлината на магмата.
„Черните пушачи“ произвеждат предимно минерали, богати на желязо и сяра. А „комините“ на „Изгубения град“ отделят до 100 пъти повече водород и метан.

