Един от основните будистки символи – ваджра – означава духовна мощ на несъкрушимо вдъхновение, което озарява съществуващите в света на илюзиите.
Ваджра се превежда от санскрит като „диамант“ и „мълния“. Диамантеният, Брилянтният жезъл (скиптър), Диамантеният боздуган, Диамантеният блясък, Гръмотевицата на Дхарма, Дяволският пръст – понякога така се нарича ваджра в Индия и Тибет, Благородният камък, Несъкрушимият, Мълния.
Той се явява символ на реда, на мъжкото начало и вечността. Съединен с камбана, това е озарен ум, чиято нота се явява звукът на вечността, възприеман от чистия дух в пределите на цялата Вселена.
Той също е диамант, инструмент на познанието, оръдие на Словото, интелекта. Ваджра, тибетският символ на мълния и едновременно диамант, също така е свързан със световната ос, но ако кръстът, разпятието, жертвеният стълб служат като символи на стремежа на човека към горния свят, то мълнията изразява обратното – действие на горното върху долното.
Тя също се отнася към погледа от „третото око“ на Шива, разрушител на всички материални форми. Ваджра е символичен и ритуален предмет, еднакво използван в индуизма и будизма. Първоначално – оръжие на ведическия Индра, с чиято помощ той раздробявал облаците и освобождавал дъждовната вода от тях.
Ваджра е тясно свързана със символиката на диаманта (във връзка с неговата чистота и нерушимост) и съзидателно-разрушителната сила на мълнията.
Едновременното присъствие в символиката на ваджра на образа на мълнията и диаманта вероятно се основава на образуването на здрави металоподобни вещества при удар на мълния в земята – синоним на скъпоценните камъни.
В структурата на ваджра се проследява и космическа символика – неговата ръкохватка олицетворява световната ос, протегнала се между небето и Земята, представена о две подобни един на друг края на ваджра.
В общ смисъл символизира нерушимата твърдост, непоколебимост на духовната власт, състрадателна мъдрост, духовната сила на просвещението, а също и човек, когото нищо не може да ограничи или смути.
Ваджра потиска всички зли желания и страсти, тя е неразрушима, но е способна да разруши всичко, дори несъкрушимото. Двойната ваджра се приближава по символика до колелото.
Основни значения: божествената сила на учението, тнасцедентната истина и просветление, мъжката активна сила във връзка с женското пасивно начало; двойната (кръстообразна) ваджра олицетворява метод и мъдрост, дейност, основана на състрадание, висшето блаженство, седемте позитивни и вечни доблести. Символизира се също от тризъбец, двоен тризъбец в индуизма и будизма, глава на овен – в Тибет. Ваджра и дордже могат да се изобразяват във форма на ирис.
В Тибет ваджра е известна с названието „дордже“. Използва се в тибетския будизъм като символ на висшата власт, правосъдието и властта. Може да се символизира от глава на овен. Смята се, че той защитава от неочаквани обрати и сочи пътя.
Във ведическата и индуистката митология – боздуган (гръм), оръжието на Индра. Ваджра встъпва и като символ на плодородието, като не е изключена нейната връзка с дъжда. Има мнение, че ваджра някога е била изобразявана с фалос на бик, върховната власт, Дхарма, божествената сила, космическият разум, просветлението на мълнията на Индра и Кришна, отблясък от третото око на Шива.
Разглежда се като мълния – едновременно посява смърт и живот, олицетворявайки силите на разрушението и рождението. Индра като бог на бурите разгонва облаците, отъждествявани в тантризма с невежеството.
В будистката митология ваджра е символ на стабилността и неунищожимостта. Заема централно място в символиката на ваджраяна, където ваджра се изобразява със специално оформен скиптър. Във ваджраяна ваджра символизира мъжкото начало, пътя, изкусните средства, състраданието, тоест активността; камбаната символизира женското начало (праджна), плода, мъдростта, тоест пасивността. Ваджрасана – една от позите на Буда, е символ на вечното превъзходство.
Изображението на ваджра е задължителен атрибут от декора на свещените будистки ръкописи, призван да „разпръсне незнанието (невежеството) и да освободи познанието“.
