В научния свят е разпространена теорията, че водата на нашата планета е донесена от комети или астероиди, които преди милиарди години активно се врязвали в повърхността. Химичният анализ на лунен грунт, проведен наскоро, сочи, че нашата планета по-скоро се е родила с определено количество вода.
Смята се, че Луната се е формирала след мощен сблъсък между младата Земя с друга планета преди около 4,5 милиарда години.
Изследователи от университета „Браун” са провели химичен анализ на лунен грунт, доставен от апарата „Аполо 17” в 70-те години на миналия век. През 2008 г. специалистите открили в състава на пробите микрочастици кристализирала магма, които съдържали водни молекули в сравнително големи концентрации – подобни на аналогични минерали в земната мантия.
„Възниква въпросът откъде се е взела тази вода”, казва Алберто Саал, химик от университета „Браун”. Няколко изследователски групи по-рано вече са си задавали този въпрос, измервайки съотношението на водорода и по-тежкия му изотоп – деутерий, в примитивни породи на Земята и Луната. Смята се, че обектите, формирали се близо до Слънцето, трябва да имат по-малко деутерий в структурата си, тъй като водородът и деутерият се формират при различни температури.
„Съотношението е своеобразен отпечатък на това къде е била водата. Ако измерим съотношението водород/деутерий на Земята, то можем да говорим за вода. На Луната е същото”, казва Саал.
Според учения предишните теории гласят, че водата на Земята е донесена от комети и астероиди, но тези теории не отчитат изотопния анализ, а той опровергава въпросния довод. Саал твърди, че ако от повърхността на Луната водата се е изпарила за 4,5 млрд. г., то със състава на „вулканичното стъкло” (магмата) не е така.
След като анализирали минерални породи, геолозите и химиците се убедили, че на Земята и Луната пропорциите водород/деутерий са почти идентични, което говори за един и същи източник, а също за това, че на Земята и на Луната едновременно е имало вода.
Принципно на ранната Земя водата може да е донесена от примитивни астероиди хондрити, тъй като те имат същото съотношение водород/деутерий. Но те не са могли да наситят с влага Луната и Земята едновременно, тъй като толкова голямо количество астероиди в Слънчевата система не е имало. Такава възможност може да се допусне в случай че астероидите са атакували Земята, когато Луната още не е била отделена от нея.
Специалистите разсъждават, че ако лунната влага се е появила от Земята, то откъде се е появила земната? Смята се, че Луната се е отделила от Земята около 100 млн. години след формирането на прото-Земята. Следователно 100 млн. години след образуването си Земята вече трябва да е била получила лъвския си пай от вода.
Саал твърди, че това е било възможно само в един случай – ако в ранната Слънчева система на орбита около Земята е имало пояс ледени астероиди. Технически това е възможно. Дори е възможно от подобни сблъсъци Земята да е променила орбитата си.
Източник: Nature News
