Над 1200 активни сателита обикалят планетата ни постоянно. През май месец ВВС на САЩ обяви бюджет от пет милиарда долара за разработването на нападателни и защитни оръжия в Космоса.
И други държави участват в тази военна надпревара – евентуална следваща война ще бъде спечелена от този, който се намира най-високо.
По време на Студената война и двете световни сили разработват противосателитни системи. Миналата есен в Русия беше тестван първият сателит убиец. От Пентагона също признаха, че са инвестирали в нападателни космически оръжия.
Най-вероятно в Китай също се разработват противосателитни системи. През 2013 китайското правителство обяви изстрелване на изследователска ракета, но се смята, че е тествана ракетата Dong Ning-2, която може да прехваща цели в ниска, висока и геостационарна орбита.
Някъде след 2020 година ще бъде изстреляна и космическата станция Tiangong 3 (в превод „Небесен палат“). Китай ще стане единствената държава в света, която притежава мултимодулен кораб в Космоса. Официално Tiangong 3 ще се използва за научни изследвания, но особено след извеждането от експлоатация на МКС след около десет години китайската станция ще стане важен военностратегически фактор.
Едно от възможните решения на проблема със сателитите убийци е да се направят прекалено много сателити за убиване. Проектът на DARPA SeeMe ще претрупа земната орбита със стотици малки и евтини сателити.
Географското положение винаги е помагало или пречило по време на война. През Втората световна война нито германските, нито японските самолети са успявали да стигнат до континенталната част на САЩ. В епохата на кибертехнологиите няма такива ограничения.
Повече от сто държави по света притежават военни кибер единици. САЩ даже имат и институция за това – Американското кибер командване.
Но в подобна война не е задължително да участват само военни – роля могат да изиграят и множеството хакерски групи по света, които имат достъп до секретна информация. Доста е вероятно при евентуален следващ конфликт първият изстрел да е виртуален.
