Страдащите от сърдечносъдови болести обикновено са съветвани да ядат по-малко сол – нейният излишък провокира повишеното кръвно налягане и вреди на сърцето и кръвоносните съдове.
Но какво означава „излишък от сол”? Каква доза може да се смята за нормална, каква – за прекалена, и каква – за достатъчна, за да се избегнат сърдечносъдови проблеми?
Нееднократно са правени опити да се установи норма за употребата на сол (естествено, изхождайки от естествените потребности на организма) и в САЩ например обикновеният здрав човек е съветван да не яде повече от 2,3 г сол на ден, а тези, които имат проблеми – не повече от 1,5 г.
Само че тези норми, както изяснили в Калифорнийския университет в Дейвис (САЩ), са силно занижени. Учените публикували в American Journal of Hypertension статия, в която съобщават за нормална дневна доза сол в размер на 2,6–4,8 г.
Дейвид Макерън и колегите му определили този диапазон, като анализирали данните от медицинските изследвания, които се провеждали през последните 50 години в 45 страни и в които между другото фигурирал такъв показател като дневно количество сол в урината.
Статистиката обхванала над 50 000 души и всички те на ден употребявали средно 3,65 г сол, при това най-ниското ниво било, както споменахме, 2,6 г, а най-високото – 4,8 г.
Това, че показателят не се променил за половин век и не зависел нито от етническата принадлежност, нито от особеностите на индивидуалното меню, накарало учените да стигнат до извода, че употребата на сол в действителност доста строго се управлява от нашата физиология. Тоест например нашето желание да „пресолим” или да „недосолим” зависи от работата на нервната система, която следи нивото на сол в организма.
От една страна, това означава, че нашите грижи за това как да не ядем повече сол са малко преувеличени – собственият ни организъм не позволява да излизаме извън нормите.
От друга страна, „здравословните” норми се оказали силно занижени – дори ако не споменаваме сърдечносъдовите болести, количеството сол, препоръчвано за здравия човек, се оказва по-ниско от необходимото (или поне по-ниско от това, което изисква средностатистическият организъм през последните 50 години).
Във връзка с това възниква въпросът: толкова ли е силна вредата от солта, ако, първо, установените норми за нея не съответстват на реалността, а второ, нашият организъм сам си знае колко сол му е нужна?
Източник: UCDavis
