… или щурците, които скараха САЩ и Куба
В края на 2016 г. американските дипломати, живеещи в Куба, започват да чуват странен шум в домовете си. Звукът е висок, оглушителен и упорит и никой не може да разбере откъде идва.
През следващите години мистерията се превърна в международен проблем. Много от дипломатите започнаха да се оплакват от замаяност, безсъние, загуба на слух и други тревожни симптоми. Екип от Университета на Пенсилвания анализира случаите с 21 засегнати души и заключи, че те са „претърпели нараняване на широко разпространените мозъчни мрежи“, въз основа на доказателства, за които други невролози твърдят, че са „почти невероятно крехки“.
Доналд Тръмп обвини Куба за проблема. Различни експерти твърдяха, че странният шум е резултат от звуково оръжие, микровълнова атака или подслушващо оборудване, но ЦРУ в крайна сметка не можа да открие доказателства за това.
Когато обаче биологът Александър Стъбс чул запис, качен от Асошиейтед прес, той чул не механични бъгове, а биологични, естествени шумове. Той осъзнава, че шумът звучи като насекомите, които е чувал, докато е бил на работа на терен в Карибите.
Заедно с Фернандо Монтеалегре, експерт по ентомологична акустика, Стъбс претърсва онлайн база данни от записи на насекоми. Както за първи път съобщава Карл Цимер в The New York Times, те откриват, че един вид насекомо – индийският щурец с къса опашка, издава звук, който е неразличим от загадъчния кубински запис. Двамата пишат статия, в която описват открития си.
След като анализира подобни записи, кубинското правителство също насочва обяснението на загадката към щурците. Кубинците правят грешка и обвиняват грешния вид – този, чиято песен звучи много различно, дори и за необучени уши. От друга страна, песента на индийския късоопашат щурец съвпада с кубинския шум по няколко начина. И двата звука са най-силни на честота от 7 килохерца, приблизително една октава над най-високите ноти на пианото. И двете се състоят от импулси, които се повтарят 180 пъти в секунда. И в двата случая всеки импулс се състои от 30 трептения, които стават малко по-ниски в диапазона, преди да изчезнат.
Само едно нещо не съвпадна: импулсите в записа на АР са по-хаотични и променливи от тези на повечето насекоми. Но това, обяснява Стъбс, е защото звукът на щуреца вероятно отразява повърхността на вътрешното пространство, създавайки няколко звукови потока, които се намесват един в друг. Когато той записва песента на щуреца на закрито, резултатът съответства на кубинския шум още по-ясно.
Поведението на този вид щурец също може да помогне да се обясни още една загадъчна подробност на кубинските инциденти: Няколко дипломати твърдяха, че звукът внезапно спира, когато влизат в стая или се преместват. Това е „съвместимо с едно насекомо, което спира да се обажда, когато е заплашено“, пишат Стъбс и Монтелегре.
Разбира се, дипломатите биха могли да бъдат атакувани по друг начин. Или симптомите им може да са резултат от масово психосоматично заболяване. Дипломати в Китай също съобщават за загадъчни звуци и симптоми,които все още нямат обяснение. Но засега изглежда, че шумът в сърцето на кубинските инциденти най-вероятно е с естествен произход.
Донякъде по ирония на съдбата един от първите дипломати, който чува шума, е бил близо до правилния отговор. Както съобщава ProPublica, той обвинява цикадите (които не са щурци, но също издават силен звук, когато пеят). „Цикадите не звучат така“, съобщава съседката му. – Това, което чуваме е с прекалено механично звучене“. Късоопашатият индийски щурец обаче, не е обикновено пеещо насекомо. Той има най-бърза честота на повтаряне на пулса в сравнение с всеки щурец в Карибите или Северна Америка. Слушайте. Звучи доста механично!
Историята с този щурец напомня за много подобна сага: бученето на Саусалито. През 80-те години на миналия век, точно срещу залива на Сан Франциско, жителите на Саусалито се будят от силен, бучащ и бръмчащ звук, който отеква по стените на скъпите им лодки.
Някои смятат, че звукът е от кабел, наскоро положен от електрическа компания. Други подозират руски подводници.
Но Джон Маккоскър от Калифорнийската академия на науките в крайна сметка показа, че бръмченето е любовната песен на мъжкия екземпляр от вид риба.
Тези риби привличат женските, като вибрират своя плувен мехур, същия орган, който ги държи на повърхността, за да произвеждат изключително силен шум. Когато много мъжки екземпляри пеят заедно, шумът може да се чуе и на сушата, в Саусалито, Сиатъл, Саутхемптън и навсякъде другаде, където се открива този вид риби.
Непознаването на тези животински звуци е благодат за създателите на филми, които могат да съчетават вокалните модели на действителните същества със звуците на въображаемите. За да направят например ревът на Велосирапторите в Джурасик парк, звуковите техници смесват заедно звук издаван от жерави, гъски, делфини (това е писъкът), моржове и … на костенурки, които правят секс.
Под водата, животинските шумове стават още по-странни. Въпреки, че Жак Кусто е описал океана като „мълчалив свят”, това не е съвсем така. Милиарди мигриращи риби и медузи, движещи се нагоре и надолу по водния стълб, за да се хранят издават характерни звуци. Преди няколко години морският биолог Денис Риш показа, че загадъчният шум, като квакане, който първоначално се чува от операторите на подводните сонари през 60-те години и който той нарича „био-патица“, е шум, всъщност издаван от китовете.
„Био-патицата“, шумът на Саусалито и кубинската „звукова атака“ представляват сблъсъци между нашия ограничен опит в звуковия пейзаж на природата и неговата пълна гама – грухтене, вопли, тромби, механични звуци или такива, които човешкото ухо въобще не може да долови. Докато нашата концепция за естествените шумове се основава само на този тънък вид стандартни животински шумове, които познаваме, други ще продължат да звучат като новини за нас – въпреки че все пак не са толкова тайнствени.
Източник TheAtlantic
