Шанс за разчитането на свитъци, преживели изригването на Везувий

Антония Михайлова

23 март 2016 г. в 00:13
Последно: 19 юни 2024 г. в 10:26

Учени, които изследват свитъци, преживели изригването на Везувий през 79 г., са открили следи от оловно мастило в древните текстове.

Около 800 свитъка, явяващи се част от най-запазената библиотека на античния свят, са били открити във вила в древноримския град Херкулан през 1752 година, а през 1802 година били подарени на Наполеон.

Смята се, че овъглените свитъци съдържат 30 загубени диалога на Аристотел, философски трудове на Епикур, еротични стихове на Филодем, творби на Вергилий, научни работи на Архимед и поезия на Сафо. Около 200 фрагмента днес се намират в такова състояние, че разчитането им е невъзможно.

Bibliotheque de l’Institut de France

Да се разтворят овъглените свитъци, подлагани на температура до 400 градуса по Целзий, означава да се унищожат, тъй като са невероятно крехки.

Затова учените използват рентгенови лъчи в надеждата да различат надписи. Но прогресът в сложното дело по разшифровка е бил достатъчно бавен.

Наскоро физикът Вито Мочела (Vito Mocella) от Националния научноизследователски съвет на Италия и неговите колеги с помощта на сканиране, проведено във Френския институт в Париж, са успели да открият следи от олово в мастилото на два от фрагментите.

Наличието на олово е добър знак, тъй като сега физиците ще могат да определят метод за визуализация, за да „видят“ именно металните надписи.

„Откритието сочи за възможността един ден да разчетем тези свитъци – коментира Греъм Дейвис (Graham Davis), специалист по 3D визуализация от лондонския университет Куин Мери. – Разчитаме, че оловното мастило е използвано и в другите свитъци.“

Рентгеново сканиране показва наличието на олово (вдясно). Emmanuel Brun et al.

Екипът на Мочели е използвал мощния европейски синхротрон, който произвежда рентгенови лъчи, 100 милиарда пъти по-ярки от рентгеновите лъчи, използвани в болниците. Синхротронът буквално е помогнал да се проведат редица интересни изследвания без разрушаване на изучаваните образци.

Изследователите са на мнение, че от историческа гледна точка новото откритие е невероятно, тъй като мастилата на основата на метал не са били разпространени сред римляните до IV–V век. Но концентрацията на олово в свитъците е достатъчно висока, което изключва вероятността от проникване на метал от замърсена вода или от метална мастилница. Той може да е служил като пигмент или свързващо вещество.