Загадките на астероида Бену продължават

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Ивайло Красимиров

Когато НАСА реши да изпрати сонда, за да кацне върху космическа скала и да върне проби, тя избра Бену заради привидно гладката му повърхност – идеална площадка за кацане. Но след като космическият кораб „Озирис-Рекс“ измина 320 милиона км и пристигна до Бену, изображенията, които изпрати назад към Земята, разкриха пейзаж, покрит с камъни и скални полета.

НАСА в крайна сметка избра най-равното място, което може да намери, за да се докосне повърхността, а операцията „докосване и движение“ за извличане на материали мина безпроблемно миналия месец. Но след това дойде следващата изненада: скалата на Бену се оказа невероятно мека и рушаща се под космическия кораб, докато докосваше повърхността й.

Сондата изстреля взрив от азот, за да завихри скала и прах, като по този начин тя може да улови някои частици от Бену с инструмента за събиране на проби. Но за пореден път учените бяха изненадани, когато се оказа, че маневрата е дала толкова много материал, че прахът и скалите не позволяват на инструмента за събиране на проби да се затвори, а скъпоценния извънземен прах започна да изтича в космоса.

Изследователите все пак успяха да приберат пробите, преди да загубят твърде много, но това не беше последното от сътресенията. Наскоро учени от Университета в Колорадо стигнаха до извода, че въз основа на данни, събрани от Озирис-Рекс през двете години, през които обикаля Бену, астероидът вероятно е кух.

„Сякаш в центъра му има празнота, в която можете да поберете няколко футболни игрища“, каза Даниел Шеерес, професор в Университетския департамент по аерокосмически науки, ръководил изследването, в съобщение за пресата.

Докато Озирис-Рекс е в орбита около Бену, сондата е измерила силата на гравитацията на астероида. В същото време бе заснето как Бену хвърля парчета скала далеч от повърхността си. Тези парчета навлизат в орбита около астероида, след което някои от тях падат обратно на повърхността му. Проследявайки техните движения, ръководителите на мисии успяха да направят изчисления за силата на гравитацията на Бену.

Тъй като гравитацията зависи от масата, тези два набора от данни позволиха на екипа на Шеерес да изчисли как материалът се разпределя във вътрешността на астероида.

Техните констатации, публикувани в списанието Science Advances на 8 октомври (преди краткото кацане на Озирис-Рекс), показват, че то далеч не е равномерно. Силата на въртенето на Бену изглежда изтласква материала си навън към повърхността. Някои от най-тънките части на астероида са в изпъкналия му екватор.

„Можете да си представите, може би след милион години или по-малко, как всичко ще се разпадне“, каза Шеерес.

Бену е един от потенциално най-опасните астероиди в нашата Слънчева система, според главния изследовател на Osiris-Rex, Данте Лаурета, тъй като има „незначителен шанс“ да се удари в Земята през 22 век. В този смисъл неговата крехкост може да е добра новина.

Изследването на Бену може да помогне на бъдещите учени да направят план за отклоняване на астероида, ако някога заплаши да засегне Земята. Изследването може също така да разкрие нови подробности за живота на астероидите – първични купчини скали, които се съединяват от остатъците от парчета, които са останали от образуването на планети. Такива обекти могат да пазят тайни за това как се е формирала нашата слънчева система и как е възникнал животът на Земята.

„Надявахме се да разберем какво се е случило с този астероид с течение на времето, което може да ни даде по-добра представа за това как всички тези малки астероиди се променят с милиони, стотици милиони или дори милиарди години“, каза Шеерес. „Нашите открития надминаха нашите очаквания.“

Озирис-Рекс е събрал купища данни, които учените тепърва трябва да прочетат. Пробата, която е събрал, се очаква да се върне на Земята през 2023 година.

Ако приемем, че капсулата, съдържаща пробата, безопасно ще се спусне с парашут в пустинята на Юта, както е планирано, НАСА заяви, че ще запази част от извънземната скала за бъдещи изследвания с все още неразработени технологии. Агенцията ще изпрати останалото до лаборатории по целия свят.

„Всичко е свързано с разбирането за произхода ни, с разглеждането на някои от най-фундаменталните въпроси, които си задаваме като хора“, каза Лорета преди Озирис-Рекс да кацне на астероида. „Откъде идваме? И сами ли сме във Вселената?“

Публикувано в Business Insider.

Категории на статиите:
Слънчева система

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори