Известно е, че слънчевата активност преминава през 11 годишни цикли. Този път обаче, не става въпрос за регулярен цикъл, а изглежда че ситуацията е различна. Вероятно сме в началото на по-рядък супер хладен период, който може драматично да промени дискусията за климатичните промени на Земята.
За дълъг исторически период учените са вярвали, че слънчевата активност е константна величина. В по-ново време астрономите и физиците откриват, че слънчевата активност варира на всеки 11 години и се изгражда теорията за слънчевите цикли. През 11 години се сменя яркостта на слънцето, сменят се по-ярките зони в слънчевия диск и слънчевите петна по него, увеличават се или намаляват слънчевите изригвания. Но дори и 11 годишните цикли не са постоянни. През 100 до 200 години те достигат своя максимум и след това минимум. Последният така наречен „гранд максимум“ на слънчевата активност е бил постигнат около 1958 година, след което слънцето влиза в един относително тих и спокоен период. Днес понижената слънчева активност е на най-ниската си точка от около 9300 години, казват учени от НАСА.
Дали обаче слънцето не се е отправило към своя „гранд минимум“ ? Не идва ли нещо, което вече се е случило в периода 1645 до 1715 г.? Тогава, при така наречения минимум на Маундър, яркостта на слънцето намалява с 1%, а няма почти никакви слънчеви петна и слънчеви изригвания. Тогава Северното полукълбо изживява „Малкия ледников период“, като средната годишна температура се понижава с около 2 градуса по Целзий.
Според института за космически изследвания на НАСА Годард, средната годишна температура на Земята се е увеличила с близо 3 градуса по Целзий от 1880 г. досега.
Като използват компютърен модел, учени от Националният център за проучвания на атмосферата в Боулдър, Колорадо установяват, че настъпващият „гранд минимум“, който трябва да се случи към средата на този век, ще намали глобалното затопляне предизвикано от човешката дейност, без изцяло да го спре.
Проблемът обаче е по-сложен, защото при слънчевия покой се увеличават космическите лъчи достигащи до Земята. Основно те са образувани от протони и ядра на хелий, които са образувани в дълбините на нашата галактика. Произходът им обаче, все още остава мистерия.
Обикновено силното магнитно поле на слънцето и радиоактивните ветрове неутрализират до голяма степен космическите лъчи в близост до Земята. Когато слънцето обаче е по-слабо, космическите лъчи по-лесно стигат до Земята. Според ново изследване, когато се срещнат с атмосферата, космическите лъчи спомагат с изключителна ефективност за образуването на облаци.
Покривката от облаци на Земята нараства и скрива още повече слънцето. Това поражда увеличаващо се охлаждане на повърхността на Земята.
До подобен извод стигат и руски учени, като в публикация в „Бюлетин на Руската академия на науките: Физика“, те обясняват, че охлаждащият феномен на космическите лъчи ще доминира през идните десетилетия и почти ще неутрализира ефекта на парниковите газове, като това ще доведе до период на глобално застудяване.
