Лунното затъмнение, което милиони хора по света наблюдаваха в нощта на 28 септември (само ние – не, тъй като плътни облаци закриха небето), се отличавало с голяма наситеност на цветовете и по-тъмни оттенъци от обикновено.
Според специалистите на глобално ниво това свидетелства за застудяване на Земята, макар и незначително.
Както пояснява Ричард Кин от Колорадския университет, лунните затъмнения могат да разкажат много за прозрачността на земната атмосфера, пише Spaceweather.com.
„Когато стратосферата е замътнена от вулканична пепел и други аерозоли, лунните затъмнения обикновено са тъмночервени. Когато стратосферата е сравнително прозрачна, лунните затъмнения са яркооранжеви“, пояснява ученият, специализиран в изучаването на атмосферата.
Оптична дебелина на вулканичните аерозли. © spaceweather.com
Всичко това, по думите на специалистите, има огромно значение, тъй като стратосферата пряко влияе върху климата. Чистата стратосфера позволява на слънчевите лъчи свободно да достигат повърхността на планетата и да нагряват Земята.
От 1998 до 2008 година, изхождайки от характера на лунните затъмнения, стратосферата на Земята е била прозрачна, което в резултат е внесло принос в увеличаването на глобалната температура.
Затъмнението на 28 септември 2015 година не било толкова ярко като преди. Опитните наблюдатели от седем страни изчислили, че блясъкът на Луната по време на затъмнението е бил с 0,4 единици по-малък от очакваното. Снижението на яркостта е било около 33%.
Стив Албърс от Американското управление по изследване на океаните и атмосферата смята, че причината за това е натрупването на вулканични аерозоли в долните слоеве на стратосферата.
„Това се случва поради чилийския вулкан Калбуко, който изригна през април 2015 г. Шест месеца по-късно ние все още наблюдаваме влиянието на това изригване и залезите в двете полукълба – и то вероятно е повлияло и на затъмнението“, пояснява Албърс.
Очакван и реален блясък на Луната по време на затъмнението. © spaceweather.com
Вулканичната пепел в стратосферата отразява слънчевата светлина, като по този начин охлажда земната повърхност. Според Ричард Кин изригването на Калбуко и изпуснатият от него слой пепел с оптична дебелина 0,01 е довело до понижаване на температурата на планетата с около 0,04 градуса по Целзий.
Специалистите подчертават, че такова захлаждане е доста незначително. За сравнение – изригването на вулкана Пинатубо през 1991 година е довело до глобално захлаждане от
0,6 градуса по Целзий и небивал снеговалеж в планините на Колорадо в средата на юли. Сегашното захлаждане едва ли ще доведе до нещо подобно. По-скоро, според експертите, то ще бъде компенсирано много скоро.
