Човешки прародител преживява криза на самоопределение
Последно: 13 април 2014 г. в 10:03
„Липсващото звено“ може да се окажат вкаменелости от няколко вида…
Един от нашите близки родственици, възможно, никога не е съществувал. Фосили на Australopithecus sediba, които обещаваха да пренапишат историята на човешката еволюция, в действителност може да се окажат останки от два вида.
Първите кости на A. sediba били открити в пещерата Малапа (ЮАР) през 2008 година. Те са на 2 млн. години. Образците притежават необичайно съчетание на признаци – от една страна, австралопитеци, от друга страна – Homo. Изследователите са изчислили, че A. sediba е австралопитек, който постепенно е станал човек, и че Homo е възникнал в Южна, а не в Източна Африка, както сме свикнали да си мислим.
Нов анализ обаче сочи, че няма и не е имало никакъв A. sediba. „Според мен в Малапа са открили два хоминина – смята Ела Бийн от Телавивския университет (Израел). Един от тях е австралопитек, а другият – ранен представител на рода Homo. И засега не е ясно действително ли този австралопитек се отличава от другите толкова, че си струва да го отделяме в нов вид.
Бийн специализира изучаването на гръбначните стълбове на древни хоминини и разбира се, нейното внимание е било привлечено от публикуваното миналата година изследване, посветено на гръбначния стълб на A. sediba. Твърди се, че в Малапа са открити фрагменти от два скелета – на момче и жена. Разглеждайки снимките на мъжките прешлени, Бийн обърнала внимание на добре познати ѝ черти.
„Осъзнах, че те приличат на момчето от Нариокотоме“, казва изследователката. – Това е скелет на изправен човек на възраст 1,5 млн. години – широко разпространен вид, който вероятно е бил нашият пряк прародител. Неговите прешлени действително напомнят нашите, само съотношението на ширината и дължината е малко по-различно (те са по-широки, отколкото при нас).
Прешлените на жената пък били по-дълги, отбелязва Бийн, което е класически признак на австралопитек. Тя стига до заключението, че гръбначните стълбове принадлежат на два различни вида.
Изследователката споделила мнението си с колегата си Йол Рак от Телавивския университет и открила съюзник в негово лице. Според нея той е стигнал до същите изводи след изучаване на долните челюсти – едната от тях принадлежи на австралопитек, а другата – на рàнен Homo. Само че всичко е обратното – долната част на момчето прилича на тази на австралопитек, докато женската изглежда човешка.
Дуетът твърди, че в Малапа са открити останки на четири особи – млад и възрастен австралопитек, а също млад и възрастен представител на рода Homo. Своите съображения учените разказали на конференцията на Обществото на палеоантрополозите в Калгари (Канада).
Разбира се, първооткривателят на A. sediba Лий Бергър от университета в Уитуотърсранд (ЮАР) категорично не е съгласен с критиките. Главният му аргумент е, че разположението на костите на скелета на възрастната особа сочат за тяхната принадлежност към един индивид.
Бергър е готов да признае, че прешлените на младия A. sediba напомнят такива на изправен човек, но подчертава, че с възрастта те се издължават. Ако младият A. sediba беше израснал, неговите прешлени биха приличали на тези на австралопитек.
Бийн обаче не се задоволява от такова обяснение. Младите австралопитеци, подчертава тя, имат дълги прешлени.
© Natural History Museum
В същото време Бергър смята, че наблюденията на Бийн и Рак само потвърждават преходния характер на A. sediba.
„Централният принцип на еволюционната теория се състои в това, че вариантите в пределите на таксоните стават разлики между таксоните, когато протича разделяне на видовете“, пояснява ученият. Във връзка с това той не вижда нищо странно, че единият A. sediba има гръбначен стълб като на австралопитек и челюст на Homo, а при другия е обратното.
Освен това последното изследване на Бергър сочи, че гръбначният стълб на момчето, изглежда, има признаци на патология. Ако наистина е така, той не може да се смята характерен за даден вид.
