Учени откриха мутация, която увеличава продължителността на живота на безгръбначни до 400-500 години в човешки еквивалент.
Специалисти от Биомедицинския институт в Нанкин (Китай), Института за изучаване на стареенето в Бък и Калифорнийския университет в Бъркли са открили мутации, които увеличават продължителността на живота повече от два пъти.
Планира се успешните опити, проведени върху безгръбначни, да бъдат повторени с мишки а в последствие – и върху човека.
Както твърдят авторите на откритието, работата им станала резултат от развитието на най-напредналите изследвания в генетиката и клетъчната биология. Целта на проведените експерименти са гените, отговарящи за работата на сигналните пътища – специфични каскадни реакции на молекулите в клетките.
Изследването е проведено с кръгли червеи от вида Caenorhabditis elegans. Тези малки безгръбначни, чиято дължина не превишава милиметър, ненапразно се наричат моделни – организмът на червея нееднократно е бил полигон за опити.
Например с червеите C. elegans беше демонстриран процесът на настъпване на смъртта, а разработчиците от проекта Open Worm са създали първата цифрова форма на живот и са я „съживили” на компютър, за което „Мегавселена” писа.
В съобщение на Института за стареене в Бък пише, че мутациите в гена RSKS-1, който отговаря за сигналния път на хранителните вещества, както и в гена Daf-2 – инсулиновия сигнален път, водят до позитивни изменения в репродуктивните клетки.
„В зародишната линия на червеите, състояща се от репродуктивни клетки, се проявиха резултати от синергията на няколко мутации”, обяснява Ди Чен от Биомедицинския институт в Нанкин.
Според проф. Панкаж Капахи, ръководител на изследването, измененията в гена RSKS-1 допринасят за увеличаване на продължителността на живота с 30%, а в гена Daf-2 − със 100%.
„Само на мутациите в тези два гена се падат 130% от продължителния ефект сумарно, но според нашите наблюдения пределната възраст на C. elegans съответства на 400-500 човешки години”, казва ученият.
Д-р Капахи разказва, че приложената комбинирана терапия напомня методиката, използвана при борба с имунодефицитния вирус и рака.
„В предишни години изследването на раковите заболявания беше съсредоточено върху мутации в единични гени, но впоследствие стана очевидно, че такива патологични процеси се управляват от цял клас гени”, обяснява Панкаж Капахи.
Изследването е публикувано в сп. Cell Reports.
