Гигантски облак от прах е открила сондата LADEE на височина няколко десетки километра над повърхността на „сутрешните“ региони на Луната, които може да са причина за „загадъчното сияние“ на Луната по време на лунните изгреви и залези, твърдят учени в статия, публикувана в сп. Nature.
„Откриването на този постоянно съществуващ облак от частици прах, заобикалящ Луната, е отличен прощален подарък за нашата сонда. Ще проверим дали има аналогични структури и на други луни и безвъздушни тела от Слънчевата система“, казва Михай Хорани (Mihaly Horanyi) от университета на Колорадо в Боулдър (САЩ), научен ръководител на мисията LADEE.
Както отбелязва Хорани, учените започнали да се замислят за наличието на прахови облаци в пространството над Луната в края на 60-те години миналия век, когато видели снимки, получени от безпилотните спускаеми модули по време на лунните „залези“. На тези снимки, както и по разкази на астронавтите от „Аполо“, при изгрев и залез на Слънцето се появява загадъчно сияние на Луната.
Данните, събрани от астронавтите, показват, че това загадъчно сияние на Луната би могло да е свързано с праховите частици, летящи на височина около 10 километра над повърхността на естествения спътник на Земята. Когато НАСА изпратила сондата LADEE да изучава разредената атмосфера на Луната, Хорани и колегите му се възползвали от „прахосмукачката“ на апарата – инструмента LDEX, за проверка на тези теории.
Оказало се, че над повърхността на Луната действително лети голям облак от прах, но той се намирал не там, където очаквали да го видят учените, и изглеждал не така, както смятали по-рано.
Според данните на LADEE земният спътник е заобиколен от доста дебела пелена прахови частици, които се въртят около Луната на височина 20–100 километра. Този облак има неправилна форма и е значително по-дебел в тази част на Луната, на която в дадения момент настъпва утрото и която гледа към Слънцето.
Според Хорани и колегите му този облак е възникнал и съществува благодарение на постоянната „бомбардировка“ на повърхността на Луната от кометния прах, който се врязва в лунната повърхност на голяма скорост, изхвърляйки в Открития космос голямо количество частички грунт.
За това говори и фактът, че LADEE е фиксирал пикове в концентрацията на праха над Луната в дните, когато Земята и нейният спътник били „обстрелвани“ от метеорния поток Джеминиди и други известни и добре видими метеорни дъждове.
Както смятат астрономите, подобни прахови облаци трябва да има около всички други безвъздушни тела от Слънчевата система и спътниците на планетите гиганти. Проверка на тази хипотеза ще може да се осъществи буквално след няколко седмици, когато сондата New Horizons ще пристигне в системата на Плутон и ще започне неговото изучаване.
От друга страна, загадката на загадъчните сияния така и остава нерешена. Според учените праховият облак се намира на прекалено голяма височина и е прекалено разреден за да породи светене с нужната яркост. Очевидно причината за него са други механизми, които тепърва предстои да бъдат разкрити.
